Безплатна храна и напитки

Безплатна храна и напитки,КТ задължава работодателя да предоставя безплатна храна и напитки на служителите и работниците,безплатна храна и напитки

2018-06-26

Много работодатели предоставят безплатна храна и напитки на служителите си като социална придобивка, обикновено под формата на ваучери. В тези случаи работодателят не е нормативно задължен да предоставя тази социална придобивка и предоставянето й е въпрос на избор. Особеност е, че тази социална придобивка трябва да се предоставя за всички служители.

Съществуват обаче условия, при които работодателите са нормативно задължени да предоставят храна и напитки на служителите и работниците. В тези случаи това задължение се отнася само до определени работници и служители, които работят при специфични условия на труд, като работодателят не е длъжен да предоставя безплатна храна и напитки на останалите работници и служители.

Нормативното задължение на работодателите за предоставянето на храна и напитки е установено в чл. 285 от Кодекса на труда, а подробните изисквания са описани в за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда.

Съгласно наредбата работодателят трябва да определи с писмена заповед работниците и служителите, които имат право на безплатна храна и/или добавки към нея, видът и стойността на храните и/или на добавките към нея.

Изисква се едновременното наличие на две условия, за да може даден работник или служител да има право на безплатна храна: той трябва да изпълнява работа със специфичен характер и организацията на работата да е специфична. Това изискване е дадено в .

Под работа със специфичен характер се разбира работа под земята в мини, еологопроучвателни обекти, тунелно и минно строителство, подземни ВЕЦ и ПАВЕЦ, водолази, работещи при високи и ниски температури, работещи при йонизиращи лъчения и други вредни условия, както и работещи в лечебни заведения, екипажи на кораби. В Чл. 2. (1) от Наредбата подробно са описани работите със специфичен характер на труда.

Разбирането за специфична организация на работа отново идва от Наредбата. Специфична е организацията на работа на работници и служителите, които:

  • са ангажирани в предприятието преди/след установеното работно време с продължителност не по-малка от два часа;
  • работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време;
  • работят в производства с непрекъсваем процес на работа;
  • работят в отдалечени обекти без възможности за ползване на заведения за хранене.

При определянето на лицата, които ще получават безплатна храна, трябва да се отчита оценката на риска, като предварително се провеждат консултации с представителите на работниците и служителите и комитета/групата по условия на труд, и писмено съгласуване със службата по трудова медицина. В зависимост от преценката на специфичните условия на труд, видът и стойността на безплатната храна биха могли да варират за отделни групи работници в едно и също предприятие. Определянето на лицата следва да бъде направено писмено.

Примерен образец на заповед и списък на лицата, получаващи безплатна храна, можете да изтеглите тук:

В заповедта трябва да бъдат определени също и вида и стойността на храната и/или добавките към нея.

Съгласно чл. 5 на Наредба 11 стойността на безплатна храна и/или добавки към нея не може да бъде по-малко от два лева на ден за работник или служител, а стойността на тонизиращите и ободряващите напитки при нощен труд е не повече от един лев на смяна. Това са минималните стойности, като могат по преценка на работодателя да бъдат определяни и по-големи размери на стойността.

В указанието по прилагане на Наредба 11 са посочени следните начини за изпълнение на задължението за осигуряване на безплатна храна и/или добавки:

За предоставяне на храна в готов вид може да се счита и храната, предоставена в други, външни за предприятието заведения за хранене, когато са изпълнени условията на чл. 285 от КТ. В този случай по силата на сключен договор между заведението и работодателя, получател на храната трябва да е работодателят и той да заплаща храната директно на заведението за хранене.

Пари

Тези средства представляват облагаем доход на лицата и подлежат на облагане по реда на ЗОДФЛ. Предприятието следва да ги отчете като разход за възнаграждение на работниците и служителите.

В тези случаи работодателят може да дава специално определени за тази цел купони за храна, които да бъдат предмет на отделно отчитане и използвани за хранене в стола на предприятието или в други заведения за хранене.

Възможно е също да се използват ваучери за храна, когато със съдържанието на ваучера се гарантира, че срещу него ще бъде получена точно определен вид храна,съответстваща на тази, определена с издадената от работодателя писмена заповед, с която се определя видът на храната и/или добавките.

В указанието също се коментира и какъв вид разход се явява всеки от начините и как се облага данъчно съответния начин.