Проект за увеличение на минималното заплащане за нощен труд
Проект на ПМС за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2007 г.
Проект на ПМС за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2007 г.Размерът на минималното почасово възнаграждение за нощен труд не е променян от 2007 г., когато минималната работна заплата (МРЗ) за страната е 180 лв., а минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд е 0,25 лв., което представлява 0,139% от минималната работна заплата (МРЗ). За периода от 2007 г. до 2020 г. размерът на минималната работна заплата е нараснал 3,39 пъти.
С проекта на Постановлението се предлага обвързване на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд с МРЗ, а именно 0,15% от нея за всеки отработен нощен час или за част от него, но не по-малко от един лев. С предложения механизъм се запазва приетото процентно съотношение между МРЗ и минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение от една страна, а от друга - се гарантира наличието на прозрачен и прогнозируем механизъм за ежегодна актуализация.
За включване в законодателната/ оперативната програма на Министерския съвет за периода:
- второ полугодие на 2020 г.
Теменужка Златанова - н-к отдел Жизнено равнище и демографска политика, дирекция Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции
Размерът на минималното допълнително трудово възнаграждение за нощен труд съгласно чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е в размер на 0,25 лв. и е необходимо да бъде актуализиран.
1.1. Кратко опишете проблема и причините за неговото възникване. Посочете аргументите, които обосновават нормативната промяна.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (приета с ПМС № 4 от 17.01.2007 г., обн., ДВ, бр. 9 от 2007 г., доп., бр. 56 от 2007 г., изм. и доп., бр. 83 от 2007 г.,изм., бр. 11 от 2008 г., изм. и доп., бр. 10,бр.67 от 21.08.2009 г., доп., бр. 95 от 2011 г., изм., бр. 106 от 2011 г., бр. 21 от 2012 г., доп., бр. 49 от 2012 г.) е издадена на основание чл. 244, т. 2 и чл. 261 от Кодекса на труда и § 121 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2001 г.) и определя видовете допълнителни трудови възнаграждения.
Разпоредбата на чл. 8, при спазени всички други изисквания на наредбата, определя за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите да се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв.
Размерът на минималното почасово възнаграждение за нощен труд не е променян от 2007 г., когато минималната работна заплата за страната е 180 лв., а минималният размер на допълнително трудово възнаграждение за нощен труд е 0,25 лв., което представлява 0,139% от МРЗ. Устойчивото икономическо развитие на страната през последните години и ръстът на доходите, в т.ч. и на минималната работна заплата, са фактори, които следва да бъдат отразени и в заплащането на нощния труд. За периода 2007-2020 г. минималната работна заплата нарасна с 239%. Същевременно минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение е без промяна и през 2020 г. е 0,041% от минималната работна заплата.
Това налага актуализиране размера на минималното трудово възнаграждение за нощен труд. Минималният размер следва да се актуализира и във връзка с настъпилите социални и икономически промени в страната, което ще осигури по-адекватно оценяване на труда, положен през нощта. В тази връзка с проекта на постановление се предлага обвързване на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд с МРЗ, а именно 0,15% от нея за всеки отработен нощен час или за част от него, но не по-малко от един лев.
Размерът на минималното почасово възнаграждение за нощен труд не е променян от 2007 г., когато минималната работна заплата за страната е 180 лв., а минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд е 0,25 лв., което представлява 0,139% от минималната работна заплата (МРЗ). За периода от 2007 г. до 2020 г. размерът на минималната работна заплата е нараснал 3,39 пъти. Същевременно минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение е без промяна, като през 2020 г. размерът му е 0,04% от минималната работна заплата. Освен това, според данни на Евростат, за периода 2008-2019 г. е отчетено повишаване на хармонизирания индекс на потребителските цени от 26%, което на практика допълнително води до намаляване на получаваното възнаграждение за нощен труд.
Увеличаването на размера на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд е свързано с осигуряване на справедливи и достойни условия на труд.
1.2. Опишете какви са проблемите в прилагането на съществуващото законодателство или възникналите обстоятелства, които налагат приемането на ново законодателство. Посочете възможно ли е проблемът да се реши в рамките на съществуващото законодателство чрез промяна в организацията на работа и/или чрез въвеждане на нови технологични възможности (например съвместни инспекции между няколко органа и др.).
Независимо от това, че България е сред страните от ЕС, където нощният труд е регламентиран по начин, който защитава правата на работещите, това възнаграждение изостава значително. Нощният труд се отчита от различни здравни организации като труд, който повишено натоварва здравето на трудещите се и е необходимо да бъде достойно заплатен.
През 2018 г. в 28% от сключените КТД e договорено заплащане на нощния труд над минимума. Минималната стойност на договореното допълнително трудово възнаграждение (ДТВ) за нощен труд е 0,27 лв., максималната стойност на ДТВ за нощен труд е 3,84 лв. Средно договореният размер на допълнителното трудово възнаграждение е 0,78 лв.
В обществения сектор средно договореният размер на ДТВ е 0,66 лв., минималният размер е 0,27 лв., максималният размер е 3 лв.
В частния сектор средно договореният размер на ДТВ е 0,78 лв., минималният размер е 0,27 лв., максималният размер е 3,84 лв.
На проведеното заседание на Комисията по доходите и жизнено равнище към Националния съвет за тристранно сътрудничество на 09.03.2020 г. социалните партньори се обединиха около становището, че размерът на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд е нисък и трябва да се актуализира.
Редица сектори в икономиката изискват непрекъсваемост на работните процеси или налагат организация на работа, която включва полагане на нощен труд. Поради това, трудовото законодателство, изхождайки от принципа на допустимост на работата през нощта, съчетава мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху здравето на работника или служителя, както и изрични разпоредби, свързани със забраната му при определени обстоятелства.
Във връзка с възможните негативни ефекти от полагането на нощен труд, българското законодателство предвижда редица превантивни механизми и мерки за закрила, регламентирани в Кодекса на труда, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, Наредбата за работното време, почивките и отпуските и други. Създадени са допълнителни механизми, чрез които се гарантира закрилата на работниците и служителите, полагащи нощен труд. Тези мерки и механизми могат да се разделят условно на три групи - работно време при полагане на нощен труд, допълнителни задължения на работодателя за подобряване на условията на труд през нощта и увеличаване на възнаграждението на работниците и служителите, които работят в нощните часове.
Предвид изложеното, както и за осигуряване на съответствие на минималното допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, е необходимо размерът на минималното допълнително трудово възнаграждение за нощен труд да бъде осъвременен съобразно темповете на нарастване на заплащането. Това не може да се осъществи без изменение на нормативния акт - Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
Предвижда се постановлението да влезе в сила от 1 януари 2021 г.
1.3. Посочете дали са извършени последващи оценки на нормативния акт, или анализи за изпълнението на политиката и какви са резултатите от тях?
Изготвени са експертни анализи с елемент на оценка, в които се прави заключение, че е необходима актуализация на размера на минималното трудово възнаграждение за положен нощен труд. Както беше казано по-горе, минималното трудово възнаграждение за положен труд е 0,25 лв. и не е актуализирано от 2007 г., в същото време за периода 2007-2020 г. минималната работна заплата нараства 3,4 пъти от 180 лв. на 610 лв. Определяне размера на минималното трудово възнаграждение в съотношение от минималната работна заплата е механизъм за неговото синхронизирано актуализиране в съответствие с размера на минималната работна заплата.
Трябва да се отбележи, че според Управленската програма на правителството (2017-2021 г.) минималната работна заплата за страната през 2021 г. следва да нарасне до 650 лева. Видно от високите нива на заетост в периода на мандата на 44-тото Народно събрание, растежът на минималната работна заплата не оказва негативно влияние върху заетостта сред нискоквалифицираните работници и наетите на минимална работна заплата, но подчертано влияе върху мотивацията на работната сила и вътрешното потребление като източници на растеж. Тези аналитични зависимости се прилагат и по отношение на заплащането на нощния труд особено предвид неговите специфики.
Не са извършвани последващи оценки на въздействието на действащото в момента законодателство.
2. Цели:
Посочете целите, които си поставя нормативната промяна, по конкретен и измерим начин и график, ако е приложимо, за тяхното постигане. Съответстват ли целите на действащата стратегическа рамка?
- Актуализиране размера на минималното допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в съответствие с размера на минималната работна заплата, но не по-малко от 1 лв.;
- Осигуряване на справедливи и достойни условия на труд;
- Повишаване на удовлетвореността от работата;
- Повишаване на качеството на труда и повишаване на производителността на труда;
3. Идентифициране на заинтересованите страни:
Посочете всички потенциални засегнати и заинтересовани страни, върху които предложението ще окаже пряко или косвено въздействие (бизнес в дадена област/всички предприемачи, неправителствени организации, граждани/техни представители, държавни органи, др.).
Заинтересованите страни са:
- Пряко заинтересовани страни:
По данни на Евростат:
- 8,1% от заетите лица полагат нощен труд понякога. Това са около 285 250 души;
- 4,3% от заетите лица полагат нощен труд обикновено. Това са около 151 429 души.
Имайки предвид, че минималният размер на допълнително трудово възнаграждение за нощен труд се увеличава четири пъти, разходите на част от работодателите, които не са договаряли през годините в КТД увеличение на нощния труд, ще нарастнат.
- Косвено заинтересовани страни
-Национално представителни организации на работодателите - при представителство и защита на интересите на работодателите;
4. Варианти на действие:
Идентифицирайте основните регулаторни и нерегулаторни възможни варианти на действие от страна на държавата, включително варианта Без действие.
Вариант на действие 1 Без действие:
При този вариант на действие ще продължи да се прилага действащата в момента разпоредба на чл. 8 от НСОРЗ, няма да бъде актуализиран размерът на минималното допълнително възнаграждение за нощен труд.
Размерът на минималното трудово възнаграждение за нощен труд няма да бъде променен. Минималното допълнително трудово възнаграждение за положен труд е 0,25 лв. и не е актуализирано от 2007 г., в същото време за периода 2007-2020 г. минималната работна заплата нараства 3,4 пъти от 180 лв. на 610 лв. Определяне размера на минималното трудово възнаграждение в съотношение от минималната работна заплата е механизъм за неговото синхронизирано актуализиране в съответствие с размера на минималната работна заплата.
Изоставането спрямо минималната цена за положен труд ще продължи да се разширява, а проявите на социално напрежение в отраслите, при които полагането на нощен труд на минималния размер от 0,25 лв. е характерно, ще се задълбочат.
Възможен е отказ от полагане на нощен труд и промяна в графика на производство за предприятията, работещи на смени и произтичащите следствия, в това число намаляване конкурентоспособността на българската икономика, увеличаване на безработицата и занижаване качеството на обществени и частни услуги от определящо значение.
Вариант на действие 2
Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата:
При този вариант на действие ще бъде прието Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. С приемане на постановление за изменението на чл. 8 от НСОРЗ ще се промени размерът на минималното трудово възнаграждение за нощен труд.
- Ще се увеличи размерът на минималното допълнително трудово възнаграждение за нощен труд, съобразно достигнатото равнище на минималната работна заплата, като е определен долен праг за неговата стойност от един лев;
- Достойно заплащане на нощния труд;
- Размерът ще бъде предсказуем, което ще позволи адекватно планиране както на разходите, така и на производствения процес като цяло;
- Ще се създадат по-благоприятни условия на труд и удовлетвореност в полагащите труд;
- Увеличението на размера на минималното трудово възнаграждение през 2021 г. е съобразено с възможностите на бюджета и на бизнеса.
При Вариант на действие 2 ще бъдат постигнати целите, свързани с актуализиране размера на минималното допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в съответствие с размера на минималната работна заплата, но не по-малко от един лев, осигуряване на справедливи и достойни условия на труд, повишаване на удовлетвореността от работата, повишаване на качеството на труда и повишаване на производителността на труда, което води до постигане на 100% ефективност.
При Вариант на действие 1 няма идентифицирана ефективност поради непостигане на нито една от заложените цели.
При сравнение на вариантите по критерий ефикасност резултатите показват, че постигането на целите с предвидимо ниво на разходите от всички заинтересовани страни ще е при Вариант на действие 2.
При предприемане на Вариант на действие 1 не се постига ефикасност, поради факта че този вариант не допринася за постигане на нито една от целите.
Във връзка с гореизложеното, препоръчителен е Вариант на действие 2 - Приемане на ПМС за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
5. Негативни въздействия: ...........................................................................
Опишете качествено (при възможност - и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални, екологични и други негативни въздействия за всеки един от вариантите, в т.ч. разходи (негативни въздействия) за идентифицираните заинтересовани страни в резултат на предприемане на действията. Пояснете кои разходи (негативни въздействия) се очаква да бъдат второстепенни и кои да са значителни.
Предлагаме въздействията да се разгледат по групи заинтересовани и засегнати страни и в двата раздела.
Вариант на действие 1 - Без действие:
При Вариант 1 ще се запази размерът на минималното възнаграждение за положен нощен труд в размер от 0,25 лв. и няма да бъде актуализиран в съответствие с достигнатото равнище на минималната работна заплата, отчетените инфлационни процеси в страната за периода от 2007 г. до 2020 г., средното равнище на доходите и други макроикономически показатели.
За работниците и служителите, полагащи нощен труд ще продължи да съществува възможност за заплащане на допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв. , което ще бъде демотивиращо.
За работодателите, при които се полага нощен труд може да възникне ситуация на отказ от полагане на нощен труд от работници и служители и по този начин да се наруши производствения процес, риск от прекратяване на дейност и др.
За национално представителните организации на работниците и служителите ще се повиши недоволството на техни членове поради неактуализиране размера на минималното допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Ще се намали ефективността при изпълняване на функциите им, свързани със защита правата и интересите на работниците и служителите за достойно и справедливо заплащане.
За национално представителните организации на работодателите ще се появи напрежение от страна на членовете, в случай че се появи риск от спиране на производства.
Екологични негативни въздействия: не може да има.
Вариант на действие 2 - Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата:
Не се идентифицират негативни въздействия за заинтересованите страни
Съществува възможност за работодатели, при които се полага нощен труд (непрекъснат производствен цикъл) да се увеличат разходите за средствата за възнаграждение за нощен труд.
Екологични негативни въздействия: не може да има.
6. Положителни въздействия:
Опишете качествено (при възможност - и количествено) всички значителни потенциални икономически, социални, екологични и други ползи за идентифицираните заинтересовани страни за всеки един от вариантите в резултат на предприемане на действията. Посочете как очакваните ползи кореспондират с формулираните цели.
Промяната в размера на минималното трудово възнаграждение за нощен труд, определянето му в съотношение към минималната работна заплата - 0,15%, но не по малко от 1 лв., ще допринесе за достойно и справедливо заплащане на нощния труд.
Ще бъдат удоволетворени заетите в социално значими сфери за обществото, като наетите в сферата на здравеопазването и в системата на МВР.
6.1. Вариант на действие 1 Без действие:
Заинтересованите страни няма да реализират ползи при Вариант на действие 1 - Без действие.
6.2. Вариант на действие 2 - Приемане на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
За работниците и служителите, полагащи нощен труд долната граница за заплащането ще се увеличи поне четири пъти от 0,25 лв. на 1 лв. Трудът ще бъде достойно заплатен в съответствие с равнището на минималната работна заплата, ще се повиши мотивацията им.
За работодателите, при които се полага нощен труд ще се повиши качеството на полагания нощен труд и производителността на труда.
Проектът на постановление е съобразен с възможностите на бизнеса и публичния сектор. Изпълнението на постановлението в търговските дружества е за сметка на съответните дружества.
За национално представителните организации на работниците и служителите ще бъдат защитени интересите на работниците и служителите, които полагат нощен труд, което ще повиши тяхната ефективност.
За национално представителните организации на работодателите - няма да се стигне до социални напрежения и ще се повиши мотивацията на работниците и служителите, полагащи нощен труд.
7. Потенциални рискове:
Посочете възможните рискове от приемането на нормативната промяна, включително възникване на съдебни спорове.
На този етап не се идентифицират рискове от приемането на нормативната промяна.
8.1. Административната тежест за физическите и юридическите лица:
☐ Ще се повиши
☐Ще се намали
☒Няма ефект
8.2. Създават ли се нови регулаторни режими? Засягат ли се съществуващи режими и услуги?
С постановлението за промяна в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не се създават нови регулаторни режими и не се променят съществуващите режими и услуги.
Не се създават нови регулаторни режими и не се променят съществуващите режими и услуги.
9. Създават ли се нови регистри?
Не.
10. Как въздейства актът върху микро-, малките и средните предприятия (МСП)?
☐ Актът засяга пряко МСП
☐ Актът не засяга МСП
☒ Няма ефект
Очаква се да има положително въздействие върху повишаване на мотивацията, повишаване качеството на работната сила и производителността в производства, в които се полага нощен труд.
Не е насочено директно към МСП.
Разходите на работодателите за заплащане на минималното трудово възнаграждение ще се повишат, като минималният размер ще бъде 1 лв.
11. Проектът на нормативен акт изисква ли цялостна оценка на въздействието?
☐ Да
☒ Не
12. Обществени консултации: .......................
Проектът на ПМС за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ще бъде публикуван на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МТСП, като срокът за получаване на предложения и становища ще е 30 дни. Справката за отразените становища ще бъде публикувана на Портала за обществени консултации и на интернет страницата на МТСП.
Проектът на ПМС за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата ще се съгласува в съответствие с чл. 32, ал. 1 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация с всички министерства.
Проектът е обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Обобщете най-важните въпроси за консултации в случай на извършване на цялостна оценка на въздействието или за обществените консултации по чл. 26 от Закона за нормативните актове. Посочете индикативен график за тяхното провеждане и видовете консултационни процедури.
13. Приемането на нормативния акт произтича ли от правото на Европейския съюз?
☐ Да
☒ Не
.................................................................
Моля посочете изискванията на правото на Европейския съюз, включително информацията по т. 8.1 и 8.2, дали е извършена оценка на въздействието на ниво Европейски съюз, и я приложете (или посочете връзка към източник).
14. Име, длъжност, дата и подпис на директора на дирекцията, отговорна за изработването на нормативния акт:
Име и длъжност: Петър Начев, директор дирекция Жизнено равнище, демографска политика и социални инвестиции
Дата: 08.05.2020 г.
Подпис:.........
Проект!
ОТНОСНО:
Проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ)
На основание чл. 31, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, внасям за разглеждане от Министерския съвет проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ)
Редица сектори в икономиката изискват непрекъсваемост на работните процеси или налагат организация на работа, която включва полагане на нощен труд. Поради това трудовото законодателство, изхождайки от принципа на допустимост на работа през нощта, съчетава мерки за ограничаване на нейното неблагоприятно влияние върху работника или служителя, както и изрични разпоредби, свързани със забраната му при определени обстоятелства.
В Кодекса на труда е предвидено задължение за работодателя да заплаща с увеличение всеки час положен нощен труд, но не по-малко от размерите, предвидени от Министерски съвет. В чл. 8 на НСОРЗ се регламентира задължението за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите да се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв.
Размерът на минималното почасово възнаграждение за нощен труд не е променян от 2007 г., когато минималната работна заплата за страната е 180 лв., а минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд е 0,25 лв., което представлява 0,139% от минималната работна заплата (МРЗ). За периода от 2007 г. до 2020 г. размерът на минималната работна заплата е нараснал 3,39 пъти. Същевременно минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение е без промяна, като през 2020 г. размерът му е 0,04% от минималната работна заплата. Освен това, според данни на Евростат, за периода 2008-2019 г. е отчетено повишаване на хармонизирания индекс на потребителските цени от 26%, което на практика допълнително води до намаляване получаваното възнаграждение за нощен труд.
Минималният размер следва да се актуализира и във връзка с настъпилите социални и икономически промени в страната, което ще осигури по-адекватно оценяване на труда, положен през нощта, като се запази подходът при определяне на размера на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд регламентиран с НСОРЗ. В тази връзка с проекта на Постановлението се предлага обвързване на допълнителното възнаграждение за положен нощен труд с МРЗ, а именно 0,15% от нея за всеки отработен нощен час или за част от него, но не по-малко от един лев. С предложения механизъм се запазва приетото процентно съотношение между МРЗ и минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение от една страна, а от друга - се гарантира актуализирането му в съответствие с растежа на МРЗ.
Предвижда се постановлението да влезе в сила от 1 януари 2021 г.
Следва да се вземе под внимание, че установеният размер в трудовото законодателство за нощен труд е минимален и с колективен трудов договор, с вътрешни правила за работната заплата или с индивидуален трудов договор може да се определя по-висок размер на допълнителното трудово възнаграждение за нощен труд. В тази връзка възможността за договаряне на по-високи размери между страните по трудово правоотношение или чрез механизмите на колективното трудово договаряне се запазва, което е добра възможност за стимулиране на социално-икономически постижения чрез развитие на социалния диалог.
Приемането на предложения проект на постановление не налага да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право, тъй като с материята, която регламентира актът, не се хармонизират актове на Европейския съюз.
Съгласно чл. 26, ал. 2-4 от Закона за нормативните актове проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), предварителната оценка на въздействието по чл. 20 от Закона за нормативните актове и становището на дирекция Модернизация на администрацията, е публикуван на интернет страницата на Министерството на труда и социалната политика и Портала за обществени консултации на Министерския съвет на 11 май 2020 г. със срок за представяне на становища и предложения до 11 юни 2020 г.
Предложеният проект на акт няма да доведе до пряко и/или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Проектът на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) е съгласуван в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация. Направените бележки и предложения са отразени, съгласно приложената справка.
Проектът на постановлението е обсъден в Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Във връзка с гореизложеното и на основание чл. 8, ал. 2 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, предлагам Министерският съвет да приеме приложения проект на Постановление на Министерския съвет за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ)
МИНИСТЪР: ДЕНИЦА САЧЕВА
Проект !
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № .......
от........2020 г.
за изменение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с Постановление № 4 на Министерския съвет от 2007 г. ( обн., ДВ, бр. 9 от 2007 г, доп., бр. 56 от 2007 г., изм. и доп., бр. 83 от 2007 г., изм., бр. 11 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 10 и 67 от 2009 г., доп., бр. 95 от 2011 г., изм., бр. 106 от 2011 г., изм., бр. 21 от 2012 г. и доп., бр. 49 от 2012 г.)
§ 1. В чл. 8 думите „0,25 лв." се заменят с „0,15 на сто от минималната работна заплата, установена за страната, но не по-малко от един лев."
ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА
§ 2. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2021 година.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКО БОРИСОВ
ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ: ВЕСЕЛИН ДАКОВ
ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МТСП: МИЛЕНА ПЕТРОВА
ДИРЕКТОР ПООП : МОМЧИЛ МАСЛАРОВ