Организация на работното време
Законоустановеното работно време е:
Петдневна работната седмица с продължителност на седмичното работно време до 40 часа.
Продължителност на работния ден – до 8 часа.
В зависимост от характера на труда и организацията на работата работният ден може да бъде разделен на две или три части.
Разпределението на работното време се установява в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието.
Нощен е трудът, който се полага от 22:00 ч. до 06:00 ч., а за непълнолетни работници и служители – от 20:00 ч. до 06:00 ч.
Петдневна работната седмица с продължителност на седмичното работно време до 35 часа.
Продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа.
Когато характерът на производствения процес налага, работата в предприятието се организира на две или повече смени.
Редуването на смените в предприятието се определя в правилника за вътрешния трудов ред.
Работното време се изчислява в работни дни – подневно.
Работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време – седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца.
Не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.
Максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време – до 1 час над намаленото им работно време
Продължителност Отчитане Заплащане
Продължителността на извънредния труд през една календарна година за един работник или служител не може да надвишава 150 часа.
Продължителността на извънредния труд не може да надвишава:
1. 30 часа дневен или 20 часа нощен труд през 1 календарен месец;
2. 6 часа дневен или 4 часа нощен труд през 1 календарна седмица;
3. 3 часа дневен или 2 часа нощен труд през 2 последователни работни дни.
Ограниченията по предходните алинеи не се прилагат в случаите на чл. 144, т. 1 - 4 от КТ.
чл. 144, т. 1 - 4 от КТ
- за извършване на работа във връзка с отбраната на страната;
- (нова - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) за извършване на работа от служители на Министерството на вътрешните работи, свързана с произвеждане на избори, изготвяне на експертизи и психологично подпомагане при оперативно-издирвателни дейности и овладяване на критични ситуации, както и за друга работа, свързана със сигурността и опазване на обществения ред;
- (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 19 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., предишна т. 2 - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия;
- (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна т. 3 - ДВ, бр. 42 от 2018 г.) за извършване на неотложни обществено необходими работи по възстановяване на водоснабдяването, електроснабдяването, отоплението, канализацията, транспорта и съобщителните връзки и оказване на медицинска помощ.
Работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд.
В нея се посочват: трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят, определен за почивка.
Положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец.
За положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер съгласно чл. 262 от КТ.
Чл. 262. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.)
(1) Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от:
- 50 на сто - за работа през работните дни;
- 75 на сто - за работа през почивните дни;
- 100 на сто - за работа през дните на официалните празници;
- 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.