Специфични изисквания за здравословни и безопасни условия на труд в предприятията за производство на облекло

Специфични изисквания за здравословни и безопасни условия на труд в предприятията за производство на облекло.Основните нормативни актове, определящи общите изисквания в областта на здравословните и безопасни условия на труд са Кодексът на труда (КТ) и Законът за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).Издадените на основание КТ и ЗЗБУТ подзаконови нормативни актове определят задълженията на работодателите за осигуряване на безопасност и хигиена на труда. В Приложение № 1 към т. 2 от Глава І са дадени нормативните актове, имащи отношение към осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в икономическите дейности "Производство на облекло" и "Производство на текстил". Предоставяме на Вашето внимание основните изисквания, които следва да бъдат изпълнени за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията за производство на облекло.

Основните нормативни актове, определящи общите изисквания в областта на здравословните и безопасни условия на труд са Кодексът на труда (КТ) и Законът за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ).Издадените на основание КТ и ЗЗБУТ подзаконови нормативни актове определят задълженията на работодателите за осигуряване на безопасност и хигиена на труда. В Приложение № 1 към т. 2 от Глава І са дадени нормативните актове, имащи отношение към осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд в икономическите дейности "Производство на облекло" и "Производство на текстил". Предоставяме на Вашето внимание основните изисквания, които следва да бъдат изпълнени за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятията за производство на облекло.

Приоритети и акценти при осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в предприятие за производство на облекло:

Оценка на риска.
Този въпрос е разгледан подробно в т. 5 от Глава ІІ. Тук само ще бъдат посочени някои обобщени въпроси, с помощта на които може да бъде направена преценка на изготвената оценка на риска. Въз основа оценката на риска в предприятието следва да бъде утвърдена програма за отстраняването или минимизирането на установените рискове (чл. 5.(1), т. 1 и чл. 20.(3), т. 10 от Наредба № 5, ДВ, бр. 47/1999 г.), в която да бъдат определени предприетите срокове и отговорни лица за предотвратяване, намаляване, ограничаване и контрол на риска, както и начините за контрол на риска. Важен момент е програмата да бъде ресурсно обезпечена, както и да е ориентирана към решаването на проблемите, установени при извършванете на оценката на риска. За да извършите пълна и качествена оценка на риска е необходимо да проследите следните основни въпроси:
- обхванати ли са всички работни места, работни процеси и дейности;
- идентифицирани ли са всички опасности при различните трудови дейности (създавани от машини - тук следва да намери отражение и опасността от експлозия на парогенератор, ресивер на въздушен компресор и др.);
- определени ли са работниците и служителите, изложени на опасности (тук следва да се имат предвид и тези работещи, които могат да бъдат изложени на опасности, които не са характерни за конкретно извършваната от тях дейност);
- извършени ли са необходимите за оценяването на риска измервания (по eлектро безопасност, на факторите на работната среда, физическо натоварване на работниците и служителите и др.). Особено за този бранш е важно да са оценени показателите на микроклимата през студения и топлия период на годината;
- резултати от оценката на риска - реалното състояние на работните помещения, машините и процесите отговаря ли на заключението дадено в оценката на риска;
- приетите мерки за отстраняване, намаляване или ограничаване на риска и приетите срокове за реализирането им реални ли са, изпълняват ли се;
- обсъдени ли са в комитетите /групите/ по условия на труд въпросите, свързани с оценяването на риска, предложените и предприетите мерки и резултатите от тях;
- запознати ли са работещите (шивачки и работниците по поддържането на шевните машини и другите съоръжения) с отделните рискове и мерките за минимизирането им. 
Общи изисквания, които следва да бъдат изпълнени в предприятие за производство на облекло.

В предприятията за производство на облекло е необходимо да бъде изготвен списък на съоръженията с повишена опасност (СПО), които се използват - чл. 281.(3) от КТ. Същите следва да отговарят на изискванията на чл. чл. 204 и 205 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ. Основните съоръжения с повишена опасност, използвани в предприятията за
производство на облекло са парогенератори, компресори, асансьори и др. Особено е важно специално внимание да бъде отделено на парната централа (ако има такава в пред-приятието). Котлите се обхващат в техническия надзор. В редица случаи това се отнася и за ресиверите на ползваните въздушни компресори. При липса на нормативни изисквания за даден вид съоръжения с повишена опасност, работодателят (или съответното ведомство) следва да разработи специфични фирмени нормативни изисквания относно тяхното поддържане, ремонт, периодични технически прегледи и експлоатация, квалификация на обслужващия и ремонтен персонал и др. - чл. 194.(2) и чл. 204.(2) от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ. Работодателят следва да осигури разработването на писмени инструкции за безопасност при използване на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите (в тази група влизат голяма част от машините, използвани в предприятията за производство на облекло) - чл. 166 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ. Работещите е необходимо да са запознати с опасностите произтичащи от експлоатацията на машините - чл. 168.(1) от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ.
В предприятието следва да е разработен план за предотвратяване и ликвидиране на аварии. Същият ежегодно се утвърждава от работодателя - чл. 248 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ. Планът за предотвратяване и ликвидиране на аварии следва да отговаря на изискванията на чл. 250 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ. Необходимо е ежегодно проиграване на възможните аварийни ситуации предвидени в плана за предотвратяване и ликвидиране на аварии. Аварийните пътища и изходи следва да са сигнализирани трайно с установените знаци - чл. 66 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ Необходимо е да бъдат разработени производствени технологии за подлепване и гладене по отношение температурата на работната повърхност на пресите и гладачните машини /в зависимост от типа на плата и/или подлепващия материал/ и времето за подлепване /в зависимост от конкретните характеристики на подлепващия материал/ - чл. 165 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ. 

Изисквания по безопасност на труда в предприятията за производство на облекло.

По време на работа около машините не трябва да има излишни предмети, материали и суровини - чл. 229 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ. Това изискване се изпълнява най-добре при създаване на добра организация на производствения процес и строго спазване на производствената и технологична дисциплина. Всички движещи се части на работното оборудване, които създават риск от злополуки следва да са оградени с предпазни устройства или да са снабдени с автоматични защити, спиращи движението при достигане на опасната зона от човек или предмети - чл. 186 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ. Към местата на възможен достъп от работещите до машините и апаратите, които имат горещи повърхности (над 55 º С) следва да е приложено термично изолиране или ограждане с предпазни устройства - чл. 90, чл. 187 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ. В предприятието следва да е създадена организация за изпълнение на изискванията за експлоатация на заземителните уредби, в т. ч. да са налице актуални измервания на контура "фаза-защитен проводник", на съпротивлението на заземителните уредби, на съпротивлението на изолацията, проверка на прекъсвачите за защитно изключване - чл. 200 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ; чл. чл. 273, 274, 277.(2), 279, 280, 371 от Наредба № 4 за ТЕЕ (ДВ, бр. 99 от 2004 г.).
За всяка заземителна уредба в нормална експлоатация е необходимо да има техническо досие - чл. 272 от Наредба № 4 за ТЕЕ, чл. 10 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ.
В предприятието е необходимо да бъде създадена организация за осигуряване на ежемесечна проверка за изправността на ръчните електрически инструменти, както и водене на дневник за отразяване на резултатите от извършваните проверки - чл. 416 от ПБЗЕОН 1000 V (обн., ДВ, бр. 21 от 2005 г.), чл. 197, чл. 200 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ. Като пример за такива могат да бъдат посочени ютиите, електрически кроячни ножици и др.
Обслужването на машините и електроинсталациите следва да се извършва от лица с необходимата квалификация и правоспособност - чл. 47, ал. 2 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ, чл. 6 от ПБЗРЕОН 1000 V (ДВ, бр. 21 от 2005 г.). Правилната техническа експлоатация и доброто поддържане на технологичното оборудване са важни условия за осигуряване безопасността на работниците и служителите. Ето защо, от изключително
значение при извършване на проверките е да се имат предвид специфичните особености на машините, които се използват в предприятията за производство на облекло.

Машини за развиване, измерване и преглеждане на тъканите.

При тези машини опасността от злополуки е в резултат на механични въздействия. Проверяващите е необходимо да обърнат внимание на следното:
валяците за развиване и навиване на тъканите да имат приспособления непозволяващи изскачането им от лагерите - чл. 184 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
машините да бъдат снабдени с устройства предпазващи от попадането на ръцете на работника между валяците - чл. 186 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ.
Машини за настилане на тъканите.
За безопасна работа е необходимо:
  • когато машината се обслужва от двама работника да има сигнализация или блокиращо устройство, което да не позволява пускането на машината само от един работник - чл. 171.(1), т. 1 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • пусковото устройство да има блокировка, изключваща възможността за използването на машината в момента на зареждане на тъканта между валяците - чл. 177, чл. 194.(2) от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ.
Кроячни машини.
Рисковете при работа с тези машини произлизат от опасността от порязване. За осигуряване на безопасност при работа с тях е необходимо:
  • работното място около кроячната машина да бъде почистено от излишни материали - чл. 16, чл. 21 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • механичните лентови ножици да бъдат снабдени със спирачки и ловители на лентата, действащи автоматично при скъсване на лентата, а така също и с автоматично спирачно устройство за електродвигателя - чл.183, чл. 185 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • транспортните колела и лентата /ножа/ на механичната лентова ножица /без нейната работна част, съответстваща на максималната височина на настланите тъкани/ да бъдат закрити - чл. 186.(1) от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • режещият инструмент на механичните ножици за нарязване на краищата на настланите тъкани да бъде обезопасен, за предпазване на работника от порязване - чл. 186 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • да не се допуска ръчно заточване на ножа /лентата/ на механичните ножици с помощта на каменно точило, пили и др. За тази цел трябва да се използват специални заточващи устройства, самостоятелни или монтирани на самата механична ножица - чл. 194.(2) от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • правилно подвеждане на захранващия кабел на кроялния банциг и на механичната ножица.
Шевни машини.
За осигуряване безопасна работа на работещите на шевни машини е необходимо:
  • на работните места, където се нарязват краища от детайлите (шевни машини за съединяване на детайлите с едновременно изрязване /оверлог машини/, фистонни машини и др.) да има устройства за събиране на отпадъците - чл. 106.(1), чл. 229.(2) от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • електродвигателят и главата на шевната машина да бъдат монтирани на прикрепени към масата на машината еластични тампони, поемащи /амортизиращи/ вибрациите по време на работа - чл. 141.(2) от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • копчените, иличните и понт машините да са снабдени с прозрачни щитове /екрани/, предпазващи работниците от нараняване от счупени игли и копчета - чл. 183 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • ремъкът на шевната машина да бъде обезопасен така, че да осигури безопасност на работещия - чл. 186 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • всички универсални шевни машини и машини за зигзагообразен шев, да са снабдени с предпазители, предотвратяващи убождането на пръстите с игла - чл. 186 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • нишкоопъвачите на шевните машини издадени напред към работника да бъдат обезопасени - чл. 186 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ.
Преси и парно-гладачни машини.
С цел намаляване на емисията на вредни вещества във въздуха на работната среда, при работа с машини за подлепване и парно-гладачни машини /вкл. ютии/ е необходимо да бъде разработена и да се спазва технологията на подлепване, температурния режим на гладене, изискванията за експлоатация - чл. 165 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ.
Когато подлепваща, точкуваща и гладачна преса, маси за гладене са снабдени с вентилатори за създаване на вакуум, отработения въздух задължително следва да се извежда извън работното помещение - посредством местна смукателна инсталация - чл. чл. 125.(2), 127.(2), 130 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ.
За безопасна експлоатация на тези машини е необходимо:
  • парно-гладачните машини да имат устройство, което да не позволява загряване на ръкохватките и изпускане на пара към страната на работника - чл. 90; 187 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • парните апарати /парогенератори на парни преси и ютии/ да имат изправни контролно-измервателните средства и предпазни арматури / предпазни клапани, манометри/, с означено допустимото налягане и метрологично осигурени, и водомерни стъкла /или система за индикация при недостатъчно количество вода в парогенератора/ - чл. 173, чл. 204.(2) от 1999 г. на МТСП и МЗ, Наредба за реда за извършване на метрологичен
  • контрол и за знаците, които удостоверяват резултатите от него (обн. ДВ.бр.116 от 1998г.);
  • пресата да се затваря само при натискането на две копчета /лостове/, с двете ръце едновременно до пълното й затваряне за предпазване ръцетена работещия от попадане между възглавниците на пресата (възможно е да се използва и друго техническо решение) - чл. 177.(1) от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • парните апарати да са снабдени с устройства за автоматично изключване на електрическия ток при прегряване и превишаване на допустимите параметри - чл. 178 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • външните повърхности на парните апарати, производствените паропроводи, подаващи пара към пресите и парногладачните машини, а също така и неработните повърхности на използваните съоръжения за топлинна обработка да бъдат топлоизолирани - чл. 90, чл. 187 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • гладачните машини от цилиндричен тип /каландри и машини за плисиране/ да имат пускови приспособления /копчета/ за "включване", "изключване" и "обратен ход" - чл. 177.(1) от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • нагряващите се валяци на каландъра да бъдат обезопасени. Тоководящите клеми /контакти/ трябва да бъдат затворени в кожух - чл. чл. 90, 187, 197 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ.
За осигуряване на безопасност при работа с ютии е необходимо да бъдат изпълнени следните условия:
  • ръкохватките на ютиите, да са направени от топло- и електроизолационен материал - чл. 90, чл. 197 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • да не се работи без изолационен бутон /за пускане на парата по време на работа/ на парната ютия - чл. 177.(2) от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ.
Преси за поставяне на метални копчета и капси.
За обезопасяване на тези съоръжения е необходимо да бъде обърнато внимание на следното:
  • при пневматични преси не трябва да има пропуски на въздух от спирателния кран, тръбопроводите и работния цилиндър - чл. 176 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • пресите да имат изправни предпазители /за предпазване от изхвърчане на поставяните копчета и капси, както и за предпазване ръцете на работещите/ - чл. 183, чл. 186 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ.
Компресори за сгъстен въздух.
Въздушните компресори е необходимо да са съоръжени с изправни контролно-змервателни уреди, сигнализиращи и предохранителни средства, съгласно съпроводителната документация - чл. чл. 22, 23, 24 от Наредба № 8 (ДВ, бр. 93 от 2004 г.); чл. 173, чл. 176 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ.

Хигиена на труда.

Голяма част от работещите в предприятията за производство на облекло се намира под въздействието на комплекс от неблагоприятни фактори на работната среда, съчетани с повтарящи се операции и монотонност на работата, психично напрежение и стрес по време на работа. За ограничаване въздействието на тези фактори и опазване физичното и психично здраве на работещите е необходимо да бъдат изпълнени някои основни изисквания, по-важни от които са:
  • въвеждане на физиологични режими на труд и почивка при работа с високо нервно-психическо натоварване, наложен ритъм, монотонност и принудителна работна поза и при сменна работа - чл. 12 от ЗЗБУТ, Наредба № 15 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • физиологичните режими на труд и почивка се включват в правилника за вътрешния трудов ред на предприятието и да бъдат доведени до знанието на работещите - чл. 7 от Наредба № 15 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • физиологичните режими на труд и почивка се въвеждат с организацията на работата и нормирането на труда; времето за почивките се включва в рамките на работния ден (работната смяна) - чл. 6 от Наредба № 15 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • измервания на факторите на работната среда да се извършват при оценка на риска и при преразглеждането й, както и в съответствие със сроковете, предвидени в нормативните актове - чл. 217.(3) от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • осветлението на работните места да отговаря на изискванията на чл. 78, чл. 190 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ, чл. 412 от Наредба № 4 за ТЕЕ, БДС 1786-84;
  • в участъци от производства, където шумът е близък или по-висок от допустимия /85 dB/, ежегодно се извършват измервания и се предприемат защитни мероприятия - чл. 135 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • осигуряване на микроклимат в работните помещения съгласно действащите норми - чл. 18, ал. 1, чл. 82 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ, БДС 14776-87;
  • за избягване на емисии на вредни вещества в работната среда е необходимо да бъдат ползвани платове и помощни материали, за които им съответни придружителни документи с данни за съдържанието на плата и посочен производител;
  • концентрацията на химичните агенти във въздуха на работната среда да не превишава граничните стойности, посочени в приложение № 1 към чл. 1, ал. 1, т. 3 от Наредба № 13 от 2003 г. на МТСП и МЗ (обн. ДВ, бр. 8 от 2004 г.), чл. 18, ал. 1 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • при дейностите, в резултат на които се отделят вредни вещества в работната среда (прах и химически вредности) да се осигури принудителна вентилация - чл. чл. 125, 127, 170 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • спазване на основните изисквания за вентилация и отопление, посочени в Раздели ІІ и ІV на Глава пета от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ. Необходимо е да бъдат извършени измервания за ефективност на вентилациите;
  • за всяка вентилационна инсталация следва да има заведена документация, която да съдържа техническите й параметри, резултатите от изпитвания и измервания, и инструкция за експлоатация и ремонт (чл. 170, ал. 1 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ);
  • работните места да са снабдени с удобни столове, с облегалки - чл. 26; 218 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;
  • работещите с ножици /ръчни/ да бъдат осигурени с такива, чийто размер на ръкохватките да отговаря на ръцете на работника - чл. 208. (1) от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ;

В предприятието следва да е утвърден списък на работниците по длъжност и професии, които имат право на безплатно работно облекло; същото се раздава на работещите до 3 дена след постъпване на работа - чл. 8, чл. 12 от Наредба за безплатното работно и униформено облекло (обн. ДВ, бр. 8 от 1987 г. изм. бр. 38 от 1990 г.).
Със специална закрила се ползват жените, за които е въведена забрана за извършване на тежки и вредни за здравето работи (Приложение към чл. 2 от Наредба № 7 от 1993 г. за вредните и тежките работи, забранени за извършване от жени).
За осигуряване на личната хигиена на работещите трябва да са осигурени санитарно-битови помещения - чл. чл. 233; 235; 237 от Наредба № 7 от 1999 г. на МТСП и МЗ.
В предприятията, в които работят повече от 20 жени се осигуряват стаи за лична хигиена на жените и стаи за почивка на бременните жени - чл. 308 от КТ, чл. 1 от Наредба № 11. Стаите за лична хигиена се състоят от приемна, процедурна и тоалетна - чл. 2 от Наредба № 11. 
Обзавеждането на стаите за почивка на бременните жени е посочено в чл.5 от същата наредба. В предприятието следва да е създадена организация за провеждане на предварителните и периодични прегледи на работещите, работата на които е свързана със системно усилено натоварване на мускулите, лигаментите, сухожилията и фасциите, на костите и ставите в текстилната и шивашката промишленост - т. 69 от Приложения № 2 и 3 към чл. 2, ал. 2 на Наредба № 3 от 1987 г..
За оказване на първа долекарска помощ при увреждане на здравето при работа, работещите се обучават по правилата за това в рамките на прилаганите форми за инструктаж и обучение по безопасните методи на труд, съобразно конкретните рискове за здравето - чл. 3 от Правила за оказване на първа долекарска помощ при увреждане на здравето при работа.
В предприятията за производство на облекло не могат да бъдат назначавани на работа лица, ненавършили 18-годишна възраст на длъжностите, посочени в списъка на вредните, тежките и опасните работи (приложение към чл. 1 на Наредба № 4 за работите, които са забранени за лица от 15- до 18-годишна възраст от 1987 г. на КТСД и МНЗ).