Допълнителен платен отпуск

2018-08-0315:38:37
Разлика между удължен и допълнителен платен отпуск
Както разбирате и в двата случая става въпрос за предоставянето на допълнителни дни платен годишен отпуск на работещите, но много е важно да се направи разграничение между удължения платен отпуск и допълнителния платен годишен отпуск. Двата вида годишен отпуск се ползват на различно правно основание и това е важно да се изясни от гледна точка, че на едно и също правно основание може да се ползва само един вид отпуск.

Допълнителен платен отпуск (чл. 156 от КТ )

• Удължен и допълнителен платен годишен отпуск се предоставя в следните случаи:

При работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат ограничени, отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки на работодателя.
Съгласно чл. 156 ал. 2 от Кодекс на труда видовете работи, за които се полага допълнителен платен годишен отпуск, се определят от Министерски съвет и са уредени в Наредба за определяне на видовете работи, за които се установява допълнителен платен годишен отпуск (НОВРКУДПГО). Този отпуск се ползва от работници и служители, които извършват една от предвидените в чл. 2 от НОВРКУДПГО категории работа не по-малко от половината от установената с КТ нормална продължителност на работното време. Изключение от това правило е установено само за работниците и служителите в среда на йонизиращи лъчения. Броят на включените в наредбата работи, дейности и производства е Четиридесет и един и се предоставя за работа при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не могат да бъдат ограничени, отстранени или намалени, независимо от предприетите мерки на работодателите. Неговият минимален размер е 5 (пет) работни дни. На основание чл.156а Кодекс на труда във връзка с чл.4, ал. 5 НОВРКУДПГО може да се уговарят и по-големи размери на допълнителен платен годишен отпуск.

• Служители с пълна загуба на зрение или слух.

Право на допълнителен платен годишен отпуск имат работници и служители с пълна
загуба на слух или с пълна загуба на зрение независимо от вида работа, съгласно чл.3 от Наредбата.

• Служители и работници, работещи на не нормиран работен ден.

Спецификата в режима на работа на служителите, които работят при не нормиран работен ден се изразява в това, че поради особения характер на работата, те са длъжни при необходимост да изпълняват трудовите си задължения и след изтичането на редовното работно време ( чл. 139а, ал. 1 и ал. 4 от Кодекса на труда).
Съгласно ал. 7 на чл. 139а от Кодекс на труда работата над редовното работно време в работни дни се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск. Това се явява допълнителният платен годишен отпуск по чл. 156, ал. 1, т. 2 от КТ с минимален размер 5 (пет) работни дни. Разбира се по-големи размери могат да се уговарят в колективен трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение ( чл. 156а от КТ).
Длъжностите, за които се установява не нормиран работен ден, се определят със заповед на работодателя ( чл. 139а, ал. 3 от КТ). За да се състави списък на длъжностите, за които се установява не нормиран работен ден, работодателят е длъжен да проведе консултации с представителите на синдикалните организации и с представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2 Кодекса на труда в предприятието (чл. 139а, ал. 1 Кодекс на труда).

Още случаи, когато се полагат допълнителни дни платен отпуск към нормативно определения минимум от 20 (двадесет) работни дни платен годишен отпуск:

• Работници под 18 години.

На работници и служители ненавършили 18 години се полага по-голям размер на платен годишен отпуск според чл. 305 ал. 4 от Кодекса на труда - „Лицата ненавършили 18 (осемнадесет) години имат право на основен платен годишен отпуск в размер на 26 (двадесет и шест) работни дни, включително за годината в която навършват 18 години".

• Трудоустроени лица.

В чл. 319 от КТ е предвидено, че „служители и работници с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто имат право на основен платен годишен отпуск в размер не по-малко от 26 (двадесет и шест) работни дни". (В 26 (двадесет и шест) работни дни са включени и 20-те работни дни по чл. 155, ал. 4 от КТ ). По-голям размер на отпуска по чл. 319 от Кодекса на труда може да се уговори в колективния трудов договор, както и между страните по трудовото правоотношение.

Удължен платен годишен отпуск ( чл. 155 от Кодекс на труда, ал.5 )
Категориите служители и работници, които имат право на удължен платен годишен отпуск са определени от Министерския съвет в Наредба за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). В Наредбата е уреден и минималният размер на удължения годишен отпуск за конкретните длъжности, който се ползва на основание (НРВПО) във връзка с чл. 155, ал. 5 Кодекса на труда. В удължения платен годишен отпуск се включва и основният платен годишен отпуск по чл. 155 ал. 4 от Кодекса на труда.

• Различните педагогически специалисти, ползват удължен отпуск съгласно: Чл. 24 , Чл. 25, Чл. 26 и Чл. 27 от (НРВПО).
• Артистичният и художествено-техническият персонал в театрите, цирковете, музикалните институти, кинематографията и радиостанциите, както и художествено-техническият персонал в телевизиите имат право на удължен платен годишен отпуск в размери съгласно приложение № 1 към чл.29 от (НРВПО).
• Работниците и служителите от летателния състав на гражданското въздухоплаване имат право на удължен платен годишен отпуск съобразно пролетните часове, съгласно Чл. 30 от (НРВПО).
• Ръководните служители, секретарите и заемащите други експертни длъжности в Администрацията на Президента на Република България имат право на удължен редовен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни.
• Главните редактори, редакторите, репортерите и членовете на редколегиите на всекидневния печат, както и директорите и главните редактори на Българската телеграфна агенция имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 30 работни дни. Определени длъжности от изпълнителната власт, народните представители и др. ползват удължен отпуск, съгласно Чл. 31 от (НРВПО).

Удължен и допълнителен платен годишен отпуск