Най-честите причини за инциденти в резултат на поражение от електрически ток

Най-честите причини за инциденти в резултат на поражение от електрически ток. От началото на годината ИА „Главна инспекция по труда“ участва в разследването на серия инциденти на работното място, причините за които са идентични и най-общо са свързани с пренебрегване на правилата


От началото на годината ИА „“ участва в разследването на серия инциденти на работното място, причините за които са идентични и най-общо са свързани с пренебрегване на правилата за безопасност, неосъществен ефективен контрол или недооценяване на рисковете на конкретните работни места. Според направените анализи в голямата си част тези инциденти са били напълно предотвратими.

Предвид постоянните усилия на ИА ГИТ за повишаване информираността на работодателите и работещите за техните права и задължения с цел превенция на трудовия травматизъм, ще бъдат подготвени и разпространени серия информации, насочени към типичните причини за тежките трудови злополуки в отделни сфери на трудовата дейност. 

Повтарящи се причини за инциденти в следствие на поражение от електрически ток

Причините за възникването на инциденти в резултат от поражение от електрически ток се групират в две основни групи според напрежението на електрическата мрежа и съоръжения.

Злополуки в мрежи с напрежение 380/220 волта.
Две са основните причини за възникването на тези инциденти.
  • Често се започва съзнателно работа по или в близост до неизключено съоръжение или части от мрежата. Тези злополуки по правило се допускат от персонал, притежаващ документи, доказващи неговата квалификация и ниво на знания по електробезопасност. Работещите в тези случаи демонстрират прекалено самочувствие и умишлено пренебрегват правилата за безопасност.
  • Втората типична причина за този вид инциденти е допускане в експлоатация на електрически съоръжения без необходимата защита срещу директен и/или индиректен допир до части, намиращи се под опасно напрежение. Нарушената защита срещу директен допир е свързана с наранена или липсваща изолация, счупени или липсващи капаци, обвивки и др. По отношение на индиректния допир най-честите нарушения са свързани с липса на такава защита (най-често зануляване) и/или неизвършена периодична оценка за нейната ефективност, което става с измерване.
  • Неправилно свързан нулев проводник и неизвършено измерване за оценка  ефективността на защитната мярка „зануляване“ е причината да се допусне метални работни плотове в кухня в заведение да попаднат под напрежение, което през месец май доведе до смъртта на работник.

Злополуки в мрежа с напрежение над 1000 волта.

Тези инциденти също са в резултат на периодично повтарящи се причини -  извършване на работа, при която се допират или доближават опасно намиращи се под напрежение въздушни електропроводи или електрически съоръжения. Пострадалите лица, които са както квалифициран, така и неквалифициран персонал, във всеки от случаите са извършвали работа в близост до части под напрежение без да отчетат този факт. Следва да се отбележи, че тези злополуки не са поради непознаване на опасността, а по-скоро от неотчитането й при конкретните условия на работа. При една от злополуките загина работник, след като металният стълб, който са вдигали заедно с колега, е опрял в проводник на въздушна линия и той е попаднал под напрежение.

Други, традиционно повтарящи се причини, водещи до тежки трудови злополуки, са свързани с неизпълнение на техническите мероприятия за безопасност (най-често започване на работа без да бъде извършена проверка за отсъствие на напрежение). Това, наред с несъгласуване на действията между отделните работодатели и/или между длъжностни лица, и/или самите работещи, става причина за започване на работа по части под напрежение. Неизползването на лични предпазни средства при работа по електрически уредби и съоръжения също води до злополуки, макар и непричинени от протичане на ток през човешкото тяло. Има случай на инцидент, при който работникът не е починал от токов удар, а от травмите, получени при падането от височина, тъй като не е използвал колан.

Основните нормативни актове, които регулират безопасността при работа с електрически ток, са:
  • Наредба № 16-116 от 08.02.2008 г. за техническа експлоатация на енергообзавеждането;
  • Наредба № 9 от 09.06.2004 г. за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи;
  • Наредба № 3 от 09.06.2004 г. за устройството на електрическите уредби и електропроводните линии;
  • Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V;
  • Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически уредби на електрически и топлофикационни централи и по електрически мрежи.
По проект „Превенция за безопасност и здраве при работа“ са разработени интерактивни инструменти за онлайн оценка на риска в предприятия от икономически дейности „Далекосъобщения“ и „Производство и разпространение на електрическа и топлинна енергия и на газови горива. Общо са разработени практически инструменти за над 30 икономически дейности. За тези от тях, за които е съотносимо, се оценява и рискът от поражение от електрически ток. Инструментите могат да бъдат използвани и за обучения и инструктажи. По проект „Оптимизация и иновации в ИА ГИТ“ са назначени помощник-инспектори, които могат да демонстрират функционалностите им пред работодателите.

От ИА ГИТ напомнят, че дори да се установят нарушения на безопасността и здравето при работа, допуснати от работниците, работодателите носят цялата отговорност, тъй като на тях е вменен ангажимент не само да осигурят безопасност и здраве при работа, но и да гарантират чрез ефективен контрол спазването на законодателството и на въведените правила. Това означава, че ако работник не използва личните предпазни средства например, отговорност на работодателя е да не го допуска да работи. 

Ангажиментите на работодателите за осигуряване на безопасни условия на труд са регламентирани в чл. 275 от Кодекса на труда, както и в чл. 14 от Закона за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В специалния закон е отбелязано, че работодателите носят отговорност за осигуряване на тези условия, независимо от задълженията на работещите, както и дали тази дейност се осъществява от техни органи или е възложена на други компетентни служби и лица.
Източник: Главна инспекция по труда



Електрическите поражения могат да настъпят по следните причини:
а/ преминаване на електрически ток през човека;
б/ въздействие на електрическата дъга;
в/въздействие на електрически и магнитни полета, създадени от много високи напрежения и честоти;

Съществуват следните видове поражения от електрически ток:
  • електрически удар и изгаряния;
  • наранявания и счупвания;
  • заболявания от въздействието на електрическа дъга и електромагнитни полета.
Електрически удар е болестно въздействие на електрически ток при преминаването му през организма и се изразява в нарушаване на функциите на жизнено важни органи, като тези на дишането и сърдечната дейност. Степента на това въздействие зависи от силата на тока, неговия вид и честота, пътя през който той минава през тялото, времето на неговото протичане и състоянието на организма в момента на попадането му под напрежение.

Електрически удар може да се получи при докосване до тоководещи части, които са под напрежение (проводници, жици, кабели, клеми и други подобни), или при докосване до проводими нетоководещи части (корпуси на двигатели, машини, табла и други подобни), които са попаднали под напрежение в резултат на дефекти в изолацията или конструкцията, и при които не е задействала съответната защита.

Първата помощ на пострадал от електрически ток се състои в:
1. Освобождаването на пострадалия, по възможния най-бърз начин от напрежението, под което е попаднал. При това:
  • да се вземат необходимите мерки срещу попадане под напрежение на лицето, извършващо освобождаването на пострадалия. При напрежения до 1000 V, за целта трябва да се използват сухи нетокопроводни предмети. При напрежения над 1000 V трябва да се използват боти, ръкавици и щанги за съответното напрежение:
  • при положение, че пострадалият се намира на височина и при освобождаването му от напрежение съществува възможност от падане и получаване на допълнителни травми, да се вземат мерки за предотвратяването им;
  • да се предвиди възможност за допълнителни светлинни източници в случаите, когато изключването на напрежението може да доведе до спиране на осветлението.
2. Ако пострадалият има собствено дишане и пулс, той се оставя да лежи с разкопчани дрехи, като му се осигурява достъп на чист въздух, към носа му се поднася памук, напоен с амоняк, а лицето му се измива или напръсква със студена вода.
3. Ако пострадалият е в безсъзнание и дишането му е слабо и конвулсивно, или няма дишане и пулс, той не следва да се счита за мъртъв, а за изпаднал в състояние на клинична смърт, от която може да бъде съживен. За целта се извършва следното:
  • освобождаване на тялото от всички стесняващи дрехи и разкопчаване на копчетата;
  • разтваряне на устата чрез изместване напред на долната челюст;
  • да се освободи устата на пострадалия от нечистотии, изкуствени челюсти и др. подобни;
  • бързо да се осигури проходимост на горните дихателни пътища, като се изтегли и задържи езика напред, а главата се наведе назад в максимално възможно положение;
  • да се пристъпи към изкуствено дишане, като най-ефикасните от съществуващите методи за това са „уста в уста" и .уста в нос";
  • при липса на пулс на пострадалия, се пристъпва и към индиректен масаж на сърцето.
4. Персоналът, зает с експлоатацията на електрически уредби и съоръжения, трябва да бъде практически обучен за начините на изкуствено дишане и индиректен масаж на сърцето.
5. Долекарската помощ на пострадал от електрически удар, следва да продължава до пристигането на лекарски екип или по време на транспортирането на пострадалия до здравно заведение. До тогава той трябва да се счита, че е жив. Само компетентно медицинско лице може да констатира настъпила смърт, след което помощта се прекратява.
6. Строго се забранява заравянето на пострадалия в земя, или други действия, които биха затруднили дишането му.
7. При протичане на електрически ток през човешкото тяло или при развитие на волтова дъга могат да се получат и изгаряния.
8. Продължително лъчисто въздействие на електрическата дъга върху очите предизвиква заболяването епектроофталмия. Изразява се във възпаление на ретината и роговицата на очите от ултравиолетовото излъчване на дъгата. От това заболяване най-застрашени са електрозаварчиците, които не ползват лични защитни средства или странични лица, които наблюдават тяхната работа. Долекарската помощ в тези случаи се изразява в поставянето на студени компреси от борова вода върху очите, а пострадалия незабавно се отправя на лекар.
9. При удар от мълния има същите признаци, както при поражение от електрически ток. В зависимост от вида и степента на увреждането се оказва съответстваща на по-гореизложената долекарска помощ.