Съгласно чл.128б от КТ работодателят е длъжен да води трудово досие на всеки работник и служител, като то трябва да се създаде при постъпване на работа и да съдържа необходимите документи във връзка с възникването, съществуването, изменението и прекратяването на трудовото правоотношение.
В този материал ще се спрем подробно на документите, свързани с възникването на трудовото правоотношение и по-специално на трудовия договор. Вижте тук кои са основните разлики между трудов и граждански договор?
Задължителните документи за сключване на трудов договор са посочени в Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими за сключване на трудов договор на МТСГ. За една част от документите са приложими копия, а други се съхраняват в оригинал. Упоменатите в наредбата документи са:
- Личен паспорт или друг документ за самоличност, който се връща веднага; Не е задължително и правилно да се пише друга информация от личната карта на работника освен неговите три имена, ЕГН и постоянен адрес в бланката на трудовия договор. Не е правилно да се правят копия от личните карти и да се съхраняват в личното досие.
- Документ за придобито образование, специалност, квалификация, правоспособност, научно звание или научна степен, когато такива се изискват за длъжността или работата, за която лицето кандидатства; От тези документи в трудовото досие се съхраняват копия, заверени „вярно с оригинала“ от служителя, който ги е приел.
- Документ за стаж по специалността, когато за длъжността или работата, за която лицето кандидатства, се изисква притежаването на такъв трудов стаж. Може да се направи копие на трудовата книжка или друг документ, който удостоверява стажа след като се вземат необходимите данни за назначение.
Съгласно (2) (Изм. - ДВ, бр. 108 от 2008 г.) Когато работникът или служителят постъпва за първи път на работа, работодателят е длъжен в срок от 5 дни да го снабди с трудова книжка. Постъпването за първи път на работа се удостоверява от работника или служителя с писмена декларация. чл.348, ал.2 от КТ – когато работникът постъпва за първи път на работа той удостоверява това с декларация и работодателят е длъжен да му издаде трудова книжка. Тази декларация също следва да се прибави към трудовото досие.
- Документ за медицински преглед при първоначално постъпване на работа и след преустановяване на трудовата дейност по трудово правоотношение за срок над 3 месеца;
- Свидетелство за съдимост, когато със закон или нормативен акт се изисква удостоверяването на съдебно минало;
- Разрешение от Инспекцията по труда, ако лицето не е навършило 16 години или е на възраст от 16 до 18 години.
Чл. 2 от същата наредба предвижда, че работодателят може да изисква и други документи, различни от горепосочените, когато това е предвидено или произтича от закон или нормативен акт. Такива документи могат да бъдат шофьорска книжка, електронна карта на водача, когато се назначават шофьори и т.н.
Важно!
Личните данни, които се съдържат в документите, които работодателите трябва да обработват и съхраняват в трудовото досие могат да се използват само за нуждите на дейността и могат да се обработват в електронен и писмен вид съгласно Закона за защита на личните данни. Новият регламент за защита на личните данни, който влиза в сила от 25 май 2018г. въвежда по-строги изисквания по отношение на необходимото съгласие за предоставяне на лични данни от страна на физическите лица.
Добре е всеки работодател да направи анализ какви лични данни съхранява и обработва и има ли законово основание за това. Ако няма такова основание, следва изрично да изиска съгласието на служителите и работниците си. Много често има неща, които изглеждат естествена част от трудовото правоотношение като например допълнителните придобивки – ваучери за подаръци, карти за транспорт и спорт, допълнително здравно здравно осигуряване. Даването на данните на служителите на фирмите, доставчици на тези услуги, не е част нито от законово задължение, нито от изпълнение на договор – двата случая, когато не се изисква изрично съгласието на служителите за обработка на данните.
За да се разреши проблемът може да се подходи като в договора включим още при подписването му с всички служители изрична клауза че служителят ще получава конкретна придобивка, която ще бъде предоставяна от конкретно юридическо лице и в тази връзка работодателят ще му предостави конкретни данни на служителя. По този начин служителят би изразил съгласието си за обработване на данните за тази нова цел в рамките на самия договор.
Но предвид изискването на Регламента клаузите за личните данни да бъдат разбираеми, разграничими от останалото съдържание на един документ е препоръчително цялата информация за личните данни да бъде изведена в отделен документ.
На база на необходимите документи за сключване на трудов договор, предоставени от служителя, работодателя от своя страна съставя трудовия договор.
Съдържание на трудовия договор
Трудовият договор задължително се сключва в писмена форма в два екземпляра – единият екземпляр получава работникът или служителят, а другият остава за работодателя. Минималните реквизити, които трябва да се съдържат в трудовия договор се регламентират от КТ, както и в неговите допълнителни разпоредби. Реквизитите са:
- Номер на трудовия договор и дата на сключване;
- Основание за сключване на договора (Чл. 67. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Трудовият договор може да бъде сключен:1. за неопределено време;2. като срочен трудов договор.(2) Трудовият договор се смята сключен за неопределено време, ако изрично не е уговорено друго.
(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Трудовият договор за неопределено време не може да се превръща в договор за определен срок, освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено. чл.67 ,Чл. 68. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишен текст на чл. 68, доп. - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Срочен трудов договор се сключва:
1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 3 години, доколкото в закон или в акт на Министерския съвет не е предвидено друго;2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) до завършване на определена работа;3. (изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за заместване на работник или служител, който отсъствува от работа;4. (т. 4 зал., предишна т. 5 - изм., ДВ, бр. 100 от 1992 г.) за работа на длъжност, която се заема с конкурс - за времето, докато бъде заета въз основа на конкурс;5. (нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) за определен мандат, когато такъв е установен за съответния орган.(2) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Работниците и служителите по срочен трудов договор по ал. 1 имат същите права и задължения, каквито имат работниците и служителите по трудов договор за неопределено време. Те не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение само поради срочния характер на трудовото им правоотношение в сравнение с работниците и служителите по трудов договор за неопределено време, които изпълняват същата или сходна работа в предприятието, освен ако законът поставя ползването на някои права в зависимост от притежаваната квалификация или придобитите умения. Когато на същата или на сходна работа няма заети работници и служители, работниците и служителите по срочен трудов договор не могат да бъдат поставяни в по-неблагоприятно положение от останалите работници и служители, които работят на трудов договор за неопределено време.(3) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 2 - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 се сключва за изпълнение на временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.(4) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) По изключение срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Такъв трудов договор може да се сключи и за по-кратък срок по писмено искане на работника или служителя. В тези случаи срочният трудов договор по ал. 1, т. 1 със същия работник или служител за същата работа може да се сключва повторно само веднъж за срок най-малко една година.(5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Трудов договор по ал. 1, т. 1, сключен в нарушение на ал. 3 и 4, се смята за сключен за неопределено време.(6) (Нова - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Срочен трудов договор за срока на дългосрочната командировка може да се сключва за работа на длъжност, определена за дългосрочно командироване в задгранично представителство на Република България в чужбина по Закона за дипломатическата служба.(7) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) Работодателят предоставя на подходящо място в предприятието своевременна писмена информация на работниците и служителите по срочни трудови договори за свободните работни места и длъжности, които могат да се заемат по трудов договор за неопределено време, с цел да им осигури възможност за постоянна работа. Такава информация той предоставя и на представителите на синдикалните организации, както и на представителите на работниците и служителите по чл. 7, ал. 2.(8) (Нова - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., предишна ал. 7 - ДВ, бр. 7 от 2012 г.) При възможност работодателят предприема мерки за улесняване на достъпа на работниците и служителите на срочни трудови договори до професионално обучение с цел да се подобрят техните умения и възможности за израстване в кариерата и за преминаването им на друга работа. чл.68, Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) Трудовият договор, сключен за определен срок, се превръща в договор за неопределено време, ако работникът или служителят продължи да работи след изтичане на уговорения срок 5 или повече работни дни без писмено възражение от страна на работодателя и длъжността е свободна.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Предходната алинея се прилага и при срочния трудов договор за заместване на отсъствуващ работник или служител, ако трудовият договор със замествания се прекрати през време на заместването. чл.69, Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.
(2) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В договора по ал. 1 се посочва в чия полза е уговорен срокът за изпитване. Ако това не е посочено в договора, приема се, че срокът за изпитване е уговорен в полза и на двете страни.(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) През време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор.(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г., предишна ал. 3 - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) В срока за изпитването не се включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът.(5) (Нова - ДВ, бр. 25 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) За една и съща работа с един и същ работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване може да се сключва само веднъж. чл. 70 , Чл. 230. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) С трудовия договор с условие за обучение по време на работа работодателят се задължава да обучи работника или служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а работникът или служителят - да я усвои. Такъв договор с един и същ работник или служител в едно и също предприятие за обучение по същата професия може да се сключва само веднъж.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г.) С договора се определят формите, мястото и времетраенето на обучението, обезщетението, което страните си дължат при неизпълнение, както и други въпроси, свързани с осъществяване на обучението. Времетраенето на обучението не може да бъде повече от 6 месеца, освен в случаите на обучение чрез работа (дуална система на обучение), организирано при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение, в които времетраенето се определя съгласно училищния учебен план.(3) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2016 г., в сила от 01.08.2016 г.) Трудовият договор с условие за обучение за учениците в професионалните гимназии се сключва по реда на глава петнадесета, раздел I.(4) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) С договора страните определят и срока, през който работникът или служителят се задължава да работи при работодателя след успешното завършване на обучението, а работодателят - да му осигури работа съобразно придобитата квалификация. Този срок не може да бъде по-дълъг от 3 години.(5) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2014 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) През време на обучението работникът или служителят получава трудово възнаграждение според извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. чл. 230 или Чл. 235. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) Договор за повишаване на квалификацията или за преквалификация може да се сключва и между работодател и лице, което се подготвя за работа при работодателя след завършване на обучението. чл. 235 от КТ );