Е-ръководство за управление на стреса и психосоциалните рискове

Практическо ръководство за управление на стреса и психосоциалните рискове на работното място – фактори, оценка на риска, превенция и мерки за работодатели

Е-ръководство за управление на стреса и психосоциалните рискове

Психосоциалните рискове възникват от начина, по който трудът е организиран, управляван и изпълняван, както и от социалните отношения на работното място. Те могат да доведат до продължителен стрес, емоционално изтощение, професионално прегаряне, проблеми с концентрацията, отсъствия от работа и повишен риск от грешки и инциденти.

Основен принцип: психосоциалните рискове трябва да се разглеждат като част от цялостното управление на безопасността и здравето при работа. Подходът е същият като при останалите професионални рискове – идентифициране, оценяване, определяне на мерки и последващ контрол.

Какво представляват психосоциалните рискове?

Психосоциалните рискове са свързани с организацията, съдържанието и управлението на труда, както и със социалните отношения на работното място.

Рискови фактори могат да бъдат:

  • прекомерно работно натоварване;
  • противоречиви изисквания и неясни роли;
  • липса на участие при вземане на решения;
  • липса на контрол върху начина на изпълнение на работата;
  • лошо управлявани организационни промени;
  • несигурност на работното място;
  • неефективна комуникация;
  • липса на подкрепа от ръководители и колеги;
  • психологически или сексуален тормоз;
  • конфликти и насилие от клиенти, пациенти, ученици или други външни лица.

Тези фактори не трябва да се разглеждат като личен проблем на отделния работещ. Те са свързани с организацията на труда и мерките трябва да бъдат насочени към работната среда, начина на управление и организацията на работния процес.

Какво е стресът на работното място?

Стресът възниква, когато изискванията на работата надвишават способността на работещия да се справи с тях в конкретната ситуация.

Не всяко високо натоварване води до вредни последици. Работата може да бъде интензивна и предизвикателна, когато човек разполага с достатъчно ресурси, яснота, обучение, автономност и подкрепа.

Рискът нараства, когато натоварването е прекомерно или продължително и липсват достатъчно организационни ресурси за справяне.

Какви могат да бъдат последствията?

Продължителното излагане на психосоциални рискове може да има отражение както върху работещите, така и върху организацията.

За работещите

  • стрес и тревожност;
  • емоционално изтощение и професионално прегаряне;
  • нарушения на съня;
  • намалена концентрация;
  • понижена мотивация;
  • мускулно-скелетни оплаквания;
  • повишен риск от здравни проблеми при продължителен стрес.

За организацията

  • повече отсъствия;
  • намалена ефективност;
  • по-високо текучество;
  • понижена производителност;
  • повече конфликти;
  • повишен риск от грешки и трудови инциденти.

Как се оценяват психосоциалните рискове?

Оценката на психосоциалните рискове трябва да бъде част от общия процес по оценяване на професионалния риск.

Практическият подход включва:

  1. Идентифициране на рисковите фактори – натоварване, работно време, комуникация, контрол върху работата, конфликти, насилие, организационни промени.
  2. Определяне на изложените групи – длъжности, звена или групи работещи, при които рискът е по-висок.
  3. Събиране на информация – интервюта, анкети, отсъствия, текучество, сигнали, данни за инциденти и наблюдение на трудовия процес.
  4. Оценяване на риска – оценка на вероятността и тежестта на неблагоприятните последици.
  5. Определяне на мерки – приоритетно организационни мерки за ограничаване на риска при източника.
  6. Проследяване – проверка дали въведените мерки дават резултат.

Оценяването трябва да бъде насочено към причините за риска, а не само към последствията.

Вижте и Оценка на риска.

Какви мерки могат да се предприемат?

Най-ефективни са мерките, които ограничават риска при неговия източник.

Организация на работата

  • реалистично разпределение на работното натоварване;
  • ясни задачи и отговорности;
  • достатъчен персонал и ресурси;
  • предвидими графици;
  • подходящ режим на труд и почивка;
  • ограничаване на прекомерното извънредно натоварване.

Управление и комуникация

  • ясна комуникация при организационни промени;
  • участие на работещите в решения, които ги засягат;
  • ясни процедури за подаване и разглеждане на сигнали;
  • подкрепа от прекия ръководител;
  • обучение на ръководителите за разпознаване на проблеми.

Предотвратяване на тормоз и насилие

  • вътрешни правила срещу тормоза;
  • процедура за подаване и разглеждане на сигнали;
  • защита на лицата, подали сигнал;
  • мерки при насилие от клиенти, пациенти, ученици или външни лица.
Приоритетът е превенцията: обученията за справяне със стреса могат да подпомогнат работещите, но не трябва да заменят организационните мерки за премахване или ограничаване на причините за риска.

Ролята на работещите

Работещите трябва да участват в процеса по идентифициране и управление на психосоциалните рискове.

Те познават реалната организация на труда и често първи могат да посочат проблеми с:

  • прекомерно натоварване;
  • нереалистични срокове;
  • неясни отговорности;
  • затруднена комуникация;
  • липса на ресурси;
  • конфликти и нежелано поведение.

Ролята на работодателя

Работодателят носи отговорност за организацията на безопасността и здравето при работа и за оценяването на рисковете, свързани с трудовия процес.

При психосоциалните рискове трябва да се анализират:

  • организацията на работата;
  • работното натоварване;
  • работното време;
  • степента на самостоятелност при изпълнение на задачите;
  • комуникацията;
  • социалните отношения;
  • начина на управление на организационните промени.

Ролята на службата по трудова медицина

Службата по трудова медицина подпомага работодателя при оценяването на професионалните рискове, анализа на здравното състояние на работещите и определянето на превантивни мерки.

При наличие на данни за психосоциално натоварване СТМ може да участва в:

  • анализ на факторите на трудовия процес;
  • оценяване на риска;
  • анализ на данни за отсъствия и здравни проблеми на групово ниво;
  • консултиране за организационни мерки;
  • обучение и информиране на работещите и ръководителите.

Вижте Служба по трудова медицина „Медик Консултинг“ ООД.

Е-ръководството на EU-OSHA

Електронното ръководство на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа е разработено като практически ресурс за работодатели, ръководители и работещи, които започват работа по темата за психосоциалните рискове.

Ръководството разглежда:

  • причините за стрес и психосоциални рискове;
  • последствията за работещите и организацията;
  • подходи за оценяване на риска;
  • практически мерки за превенция и управление.

По-старите версии на електронното ръководство са били разработени с технологии като Flash и ActiveX. Тези технически решения вече са остарели. За актуални ресурси следва да се ползват текущите материали на EU-OSHA.

Практически стъпки за работодателя

  1. Прегледайте действащата оценка на риска.
  2. Проверете дали са идентифицирани психосоциални фактори.
  3. Определете длъжностите и звената с по-висок риск.
  4. Съберете данни от работещите и ръководителите.
  5. Анализирайте натоварването, работното време, конфликтите и организацията.
  6. Определете конкретни организационни мерки.
  7. Определете отговорници и срокове.
  8. Проверете резултата след въвеждане на мерките.

Често задавани въпроси

Какво са психосоциалните рискове?

Това са рискове, свързани с организацията, управлението и социалния контекст на работата, които могат да доведат до неблагоприятни психологически, физически и социални последствия.

Стресът на работното място част ли е от оценката на риска?

Да. Психосоциалните фактори трябва да се оценяват като част от професионалния риск, когато са приложими към конкретната организация и трудов процес.

Кои са най-честите психосоциални рискове?

Сред тях са прекомерното натоварване, неясните роли, липсата на контрол върху работата, слабата комуникация, несигурността, липсата на подкрепа, тормозът и насилието.

Какви мерки са най-ефективни?

Най-ефективни са организационните мерки, които ограничават причините за риска – промени в натоварването, работното време, организацията, комуникацията и управленските практики.

Трябва ли работещите да участват в оценката?

Да. Тяхното участие подпомага идентифицирането на реалните проблеми и оценката дали въведените мерки дават резултат.

Оценете страницата
Оценка: 0.0 от 5 (0 гласа)
Оценете страницата
Оценка: 0.00 / 5 | Брой оценки: 0