Кога нарушение на правилата по ЗБУТ води до наказателна отговорност по чл. 136 НК

Кога нарушение на правилата по ЗБУТ е престъпление по чл. 136 НК? Реална опасност, трудова злополука, отговорни лица, съдебна практика и практически примери

Кога нарушение на правилата по ЗБУТ води до наказателна отговорност по чл. 136 НК

Кога нарушение на правилата по ЗБУТ води до наказателна отговорност по чл. 136 НК

Кратък отговор: Нарушението на правилата за здравословни и безопасни условия на труд не представлява автоматично престъпление. Наказателна отговорност по чл. 136 от Наказателния кодекс възниква, когато конкретно правило за безопасност е нарушено и вследствие на това е създадена реална и конкретна опасност за живота или здравето на работещите. Не е необходимо да е настъпила трудова злополука. Ако опасността вече се е реализирала в тежка или средна телесна повреда или смърт, правната квалификация се преценява спрямо настъпилия резултат и приложимите състави на Наказателния кодекс.

Правилата за безопасност и здраве при работа имат преди всичко превантивна функция. Нарушаването им обичайно води до административнонаказателна отговорност. Има случаи, при които нарушението преминава границата на административното право и придобива характер на престъпление.

Тази граница е особено важна за работодатели, управители, технически ръководители, длъжностни лица по безопасност и здраве при работа, преки ръководители и всички лица, на които са възложени конкретни функции при организацията и контрола на безопасната работа.

Какво предвижда чл. 136 от Наказателния кодекс

Член 136 НК се намира в раздел „Злепоставяне“ на Наказателния кодекс. Съставът защитава живота и здравето на работещите още преди опасността да се е превърнала в увреждане.

Чл. 136, ал. 1 НК: нарушаване на правила, установени за охрана на безопасността на труда, при което животът или здравето на трудещите се са изложени на опасност.

Предвиденото наказание е лишаване от свобода до три години или пробация, както и обществено порицание.

Чл. 136, ал. 2 НК: когато излагането на опасност е извършено по непредпазливост, наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация.

Разпоредбата е бланкетна. За да се установи престъпление, не стига общо твърдение за „неспазване на ЗБУТ“. Трябва да се посочи конкретното правило, което е действало за съответната машина, технологичен процес, строителна дейност, работно място или организация на труда.

Необходимо ли е да е настъпила трудова злополука

Не. Това е една от най-съществените особености на чл. 136 НК.

За съставомерността на деянието е достатъчно нарушението да е създало реална опасност за живота или здравето на конкретни работещи. Законът не изисква работник да е паднал, да е бил притиснат от машина, да е получил токов удар или друго увреждане.

Пример: Работници извършват дейност на незащитен ръб на значителна височина без ограждение и без подходяща система за защита от падане. Никой не пада. Това не изключва наказателна отговорност, ако нарушените правила и конкретната обстановка са създали реална опасност за живота или здравето им.

Обратното също е важно. Настъпването на трудова злополука не доказва само по себе си престъпление по чл. 136 НК. Разследването трябва да установи конкретно нарушение, отговорното за него лице, реалната опасност, причинната връзка и формата на вина.

Кога административното нарушение преминава в наказателна отговорност

Практическата граница се определя от наличието на реална опасност.

Административно нарушение Наказателна отговорност по чл. 136 НК
Нарушено е изискване по ЗБУТНарушено е конкретно правило за безопасност на труда
Няма доказана реална опасност за живота или здраветоСъздадена е реална и конкретна опасност за работещите
Санкцията се налага по административен редОтговорността е лична наказателна отговорност на физическото лице
Не се изследва престъпен съставИзследват се нарушението, опасността, причинната връзка и вината

Една липсваща отметка, формален пропуск в документ или друг административен недостатък не води автоматично до чл. 136 НК. Съществен е въпросът как нарушението се отразява върху реалната безопасност на хората.

Какво трябва да се установи за наказателна отговорност

При разследване на престъпление по чл. 136 НК трябва да се изясни цялата фактическа верига:

  • кое конкретно правило за безопасност е действало;
  • от кой нормативен акт произтича правилото;
  • кое лице е било задължено да го изпълни;
  • какво конкретно действие или бездействие е извършило това лице;
  • кои работещи са били изложени на опасност;
  • какъв е бил източникът на опасността;
  • дали опасността е реална и непосредствено свързана с нарушението;
  • има ли причинна връзка между нарушението и опасната ситуация;
  • каква е формата на вина.

Кои лица носят наказателна отговорност

Наказателната отговорност е лична. Разследването търси физическото лице, на което конкретното правило е възлагало определено действие, контрол или организация.

В зависимост от структурата на предприятието и конкретната дейност това лице би било:

  • работодателят или управителят;
  • технически ръководител;
  • ръководител на производствено или структурно звено;
  • пряк ръководител;
  • лице, на което са възложени конкретни функции по безопасността;
  • лице, ръководещо определена опасна дейност;
  • работник, когато конкретното правило се отнася до него и неговото нарушение поставя други работещи в опасност.
Важно: Длъжността сама по себе си не решава въпроса за наказателната отговорност. Изследват се реално възложените функции, нормативните задължения, длъжностната характеристика, заповедите, организацията на работата и фактическото поведение на лицето.

Работодателят остава основната фигура в организацията на безопасността

Законът за здравословни и безопасни условия на труд възлага на работодателя широк кръг задължения: оценяване на рисковете, планиране на превантивни мерки, съобразяване на задачите с компетентността на работещите, осигуряване на контрол и недопускане на неподготвени, неинструктирани или неекипирани лица до места със сериозна или специфична опасност.

Затова при тежък инцидент въпросът рядко приключва с проверка дали има подпис в книга за инструктаж. Разследването разглежда цялата система за управление на риска.

Необезопасени машини: един от най-ясните рискови сценарии

Съдебната практика показва колко сериозно се оценява допускането на работа с машина, до чиито опасни движещи се части работещият има достъп.

По дело на Районен съд – Варна от 2024 г. е разгледан случай с машина за рязане на зеленчуци без предпазно устройство, препятстващо достъпа до режещите части. По делото са установени и проблеми с оценката на риска, инструктажа, безопасната организация и контрола. Работничка достига до ножовете на машината и получава тежки увреждания на ръката.

Практически извод: Наличието на подписан инструктаж не компенсира технически необезопасена машина. Безопасността трябва да е заложена в оборудването, организацията и контрола, а не да зависи единствено от вниманието на оператора.

Работа на височина без защита

При работа на височина правилата изискват подходящи средства и организация за предотвратяване на падането. При строително-монтажни работи действат и специалните изисквания на Наредба № 2 от 22.03.2004 г.

Опасен сценарий е работа върху плоча, покрив, скеле или край отвор без изискваното обезопасяване, при която работещият е изложен на реален риск от падане.

Ако никой не падне, чл. 136 НК остава релевантен при доказана реална опасност. Ако настъпи смърт, наказателноправният анализ разглежда и чл. 123 НК при наличие на неговите предпоставки.

Липса на лични предпазни средства

Самият факт, че работник няма каска, очила, ръкавици, предпазна система срещу падане или друг вид ЛПС, не означава автоматично престъпление.

Трябва да се установи:

  • какъв риск съществува;
  • дали оценката на риска изисква съответното ЛПС;
  • дали рискът първо е ограничен чрез технически и колективни мерки;
  • дали необходимото ЛПС е предоставено;
  • дали работещият е обучен за правилната му употреба;
  • дали работодателят упражнява ефективен контрол;
  • дали липсата на защитата е създала реална опасност.

Инструктажът не трябва да е формален подпис

Наредба № РД-07-2 изисква работодателят да организира инструктажите по безопасност и здраве при работа. Целта не е събиране на подписи. Работещият трябва да познава характерните опасности, безопасния начин на работа, забранените действия и мерките при авария или отклонение от нормалния процес.

Особено рискови са ситуации, при които:

  • работещият се подписва, без реално да е инструктиран;
  • инструктажът е общ и не обхваща конкретната машина или дейност;
  • работникът не е запознат с опасните зони на оборудването;
  • липсват безопасни процедури при блокиране, почистване или ремонт;
  • документите са оформени след инцидента;
  • липсва контрол дали правилата реално се спазват.

Когато има няколко работодатели или изпълнители

При строителни площадки, логистични бази, производствени предприятия, ремонти и други обекти често работят хора от няколко дружества. Тогава особено значение имат координацията, обменът на информация за рисковете, определянето на отговорностите и контролът върху едновременно извършваните дейности.

Фактът, че опасната работа е възложена на подизпълнител, сам по себе си не решава кой носи наказателна отговорност. Разследването проследява кой е имал конкретното задължение и кой фактически е ръководил, допускал или контролирал дейността.

Съдебен пример: автокран в близост до електропровод

В съдебната практика е разглеждана работа с автокран в близост до въздушен електропровод. Съдът изследва задълженията на техническия ръководител, изискванията за безопасните разстояния, организацията на строителната площадка и задължението работата да бъде прекратена при сериозна или непосредствена опасност.

Казусът показва защо при наказателната отговорност няма достатъчно основание да се каже само „работодателят отговаря“. Трябва да се установи кой точно е управлявал опасния процес и какви конкретни функции е имал.

Каква е ролята на оценката на риска

Оценката на риска е един от първите документи, които придобиват значение след тежък инцидент.

Разследването сравнява документацията с реалната работа:

  • идентифицирана ли е конкретната опасност;
  • оценен ли е реалният технологичен процес;
  • отразено ли е конкретното оборудване;
  • определени ли са подходящи превантивни мерки;
  • изпълнени ли са тези мерки;
  • актуална ли е оценката спрямо реалните условия;
  • има ли разлика между документите и фактическата организация.

Документ с общи фрази, който не отчита реалните опасности на работното място, не изпълнява превантивната функция на оценката на риска.

Какво става, ако работникът също е нарушил правилата

Работещите също имат задължения по безопасност и здраве при работа. Те трябва да спазват инструкциите, да работят съобразно обучението си и да се грижат за собствената си безопасност и тази на останалите.

Нарушение от работника не заличава автоматично нарушенията на работодателя или ръководителя. Съдът изследва поведението на всяко лице поотделно.

Чл. 136 НК и настъпилите телесни повреди

Чл. 136 НК е насочен към създадената опасност. Когато опасността се реализира и настъпи тежка или средна телесна повреда вследствие на незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, в правния анализ влиза и чл. 134 НК.

Точната квалификация зависи от дейността, характера на увреждането, нарушените правила, причинната връзка и поведението на конкретното лице.

Чл. 136 НК и смърт при трудова дейност

Когато вследствие на незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, бъде причинена смърт, чл. 123 НК предвижда наказателна отговорност.

По дела за смърт при строителни и други опасни дейности съдилищата изследват подробно кой е организирал процеса, какви нормативни функции е изпълнявал, какви мерки е трябвало да предприеме и дали неговото нарушение се намира в причинна връзка със смъртта.

Пет практически ситуации

1. Машина без предпазител

Работодател допуска оператор до машина с открити режещи или въртящи се части. Работникът има реален достъп до опасната зона. При доказване на приложимото правило и реалната опасност случаят влиза в обхвата на чл. 136 НК и без физическо увреждане.

2. Работа на височина без защита от падане

Работещ е изпратен върху покрив или незащитен ръб без необходимото обезопасяване. При реална опасност от падане липсата на злополука не изключва наказателна отговорност.

3. Липсващи ЛПС

При дейност с доказан остатъчен риск работодателят не предоставя необходимите ЛПС и допуска работата. Наказателният анализ зависи от конкретното правило, характера на риска и реалното излагане на опасност.

4. Формално проведен инструктаж

Работник подписва книга, но не е обучен за опасностите на конкретната машина. Възлага му се работа, без да знае къде са опасните части и как безопасно да отстрани блокирал материал. Подписът не компенсира липсващото знание и безопасната организация.

5. Опасна организация на работата

Две дейности се извършват едновременно в една опасна зона без координация. Работещите от едната група попадат в обсега на машина, товар, електрическо съоръжение или падащи предмети от другата дейност. Отговорността се определя спрямо конкретните функции и нарушени правила.

Как работодателят намалява риска от подобни случаи

  • оценявайте реалните рискове на всяко работно място;
  • не допускайте работа с технически неизправно или необезопасено оборудване;
  • осигурявайте техническа и колективна защита преди ЛПС;
  • определяйте писмено функциите и отговорностите по безопасност;
  • провеждайте инструктаж според конкретната работа;
  • не допускайте неподготвени лица до специфични или сериозни опасности;
  • контролирайте реалното изпълнение на правилата;
  • спирайте работата при непосредствена опасност;
  • актуализирайте оценката на риска при промяна на оборудване, технология или организация;
  • документирайте предприетите мерки така, както те реално са изпълнени.

Най-важният практически извод

Не всяко нарушение по ЗБУТ е престъпление. Не е необходимо и да настъпи трудова злополука, за да възникне наказателна отговорност.

Решаващият въпрос е дали конкретно нарушение на правило за безопасност е създало реална опасност за живота или здравето на работещите и кой лично е носил задължението да предотврати тази опасност.

Често задавани въпроси

Всяко нарушение на ЗБУТ ли е престъпление?

Не. За чл. 136 НК трябва нарушението да е създало реална и конкретна опасност за живота или здравето на работещите.

Трябва ли да е настъпила трудова злополука?

Не. Престъплението по чл. 136 НК е довършено при създаването на изискуемата от закона опасност.

Само работодателят ли носи наказателна отговорност?

Не. Отговорност носи физическото лице, което е нарушило приложимото към него правило за безопасност. Това би бил работодател, управител, технически ръководител, пряк ръководител, друго отговорно лице или работник според конкретните факти.

Подписът за проведен инструктаж освобождава ли работодателя?

Не. Изследва се дали инструктажът реално е проведен, дали е съобразен с конкретната работа и дали работодателят е осигурил техническите, организационните и защитните мерки.

Липсата на ЛПС автоматично ли води до чл. 136 НК?

Не. Трябва да се докажат конкретното задължение за защитното средство, реалният риск, лицето, което е трябвало да го осигури или контролира, и създадената опасност.

Какво става при смърт вследствие на опасна трудова дейност?

При изпълнение на законовите предпоставки се разглежда чл. 123 НК относно причиняване на смърт поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност.

Нормативна основа и съдебна практика

  • Наказателен кодекс – чл. 136, чл. 134 и чл. 123;
  • Закон за здравословни и безопасни условия на труд;
  • Кодекс на труда;
  • Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.;
  • Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за личните предпазни средства;
  • Наредба № 7 от 23.09.1999 г.;
  • Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за здравословни и безопасни условия на труд при строителни и монтажни работи;
  • Решение № 1096 от 04.09.2024 г. по АНД № 597/2024 г. на Районен съд – Варна;
  • съдебна практика относно технически ръководител и работа с автокран в близост до електропровод.
Оценете страницата
Оценка: 0.00 / 5 | Брой оценки: 0