Най-честите причини за инциденти на строителни обекти

Най-честите причини за инциденти на строителни обекти – падане от височина, механизация, изкопи, електрически риск и практически мерки за превенция

Най-честите причини за инциденти на строителни обекти

Строителството е сред дейностите с най-висок риск от тежки и фатални трудови злополуки. Работата на височина, строителната механизация, изкопите, временните конструкции, електрическите съоръжения, движението на хора и техника и постоянно променящата се работна среда създават множество едновременно действащи рискове.

Основен принцип: тежките инциденти на строителните обекти обикновено са свързани с разпознаваеми рискови ситуации. Ефективната превенция изисква опасностите да бъдат установени предварително, работата да бъде правилно организирана и обезопасена, а мерките за безопасност да се контролират през целия строителен процес.

Защо строителството е високорискова дейност?

Строителната площадка е динамична работна среда. С напредването на строежа се променят работните места, маршрутите за движение, временните конструкции, изкопите, скелетата, подемните съоръжения, електрозахранването и използваната механизация.

На един строителен обект могат едновременно да извършват дейност различни работодатели, подизпълнители, оператори на машини и работници от различни професионални групи. Това поставя високи изисквания към организацията, координацията и контрола на безопасността.

По данни на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа строителството продължава да бъде един от най-рисковите икономически сектори в Европейския съюз. Сред основните рискове са паданията, нестабилността на конструкции и земни маси, движението на транспортни средства, строителната механизация и електрическите опасности.

Актуален европейски показател: през 2023 г. около 23% от всички фатални трудови злополуки в Европейския съюз са настъпили в сектор „Строителство“.

Най-чести рискове за инциденти на строителни обекти

Конкретните причини за всяка трудова злополука се установяват при нейното разследване. В практиката обаче се повтарят няколко основни групи опасности, върху които трябва да бъде насочена превенцията.

1. Падане от височина

Работата на височина е един от най-сериозните рискове в строителството. Паданията могат да доведат до тежки травми или смърт, включително при работа на сравнително малка височина.

Особено рискови са:

  • необезопасени контури на етажни плочи;
  • асансьорни шахти;
  • технологични отвори;
  • стълбищни рамена и площадки;
  • покриви и крехки повърхности;
  • строителни скелета;
  • подвижни работни площадки;
  • стълби;
  • необезопасени подходи и преминавания над изкопи и отвори.

Актуалните резултати от контролната дейност на ИА „Главна инспекция по труда“ потвърждават значимостта на този риск. В доклада за дейността на Агенцията през 2025 г. са отчетени 2682 нарушения, свързани с обезопасяването при работа на височина.

Сред установяваните проблеми са липса на колективни предпазни средства по контури на етажни плочи, стълбищни рамена, площадки и технологични отвори, както и неправилно обезопасени и експлоатирани строителни скелета.

Как се предотвратяват паданията от височина?

Работата трябва да бъде планирана така, че когато е практически възможно, работата на височина да бъде избегната. Когато това не е възможно, падането трябва да бъде предотвратено чрез подходящо оборудване и колективни средства за защита.

Основните мерки включват:

  • парапети и устойчиви ограждения;
  • обезопасяване на отвори и шахти;
  • правилно проектирани, монтирани и проверявани скелета;
  • безопасни работни площадки и подходи;
  • защитни мрежи, когато са приложими;
  • подходящи системи и лични предпазни средства срещу падане, когато рискът не може да бъде отстранен чрез колективна защита;
  • контрол на състоянието на обезопасяването през целия период на работа.
Важно: предпазният колан или сбруята не трябва автоматично да заменят колективните средства за защита. Начинът на обезопасяване се определя според конкретната работа, оценката на риска и приложимите нормативни изисквания.

2. Строителни машини и транспортни средства

Багери, товарачи, автокранове, бетонпомпи, самосвали, мотокари и друга самоходна строителна техника създават риск от удар, притискане, премазване, прегазване и попадане на работещ в опасната зона на машината.

Особено рискови са:

  • движението назад;
  • маневрирането в ограничено пространство;
  • работата в „слепите“ зони на машините;
  • пресичането на маршрути на хора и техника;
  • недостатъчната видимост;
  • неизправна или недостатъчна звукова и светлинна сигнализация;
  • липсата на координация между оператора и останалите работещи.

Превенцията изисква организация на движението на строителната площадка, разделяне на пешеходните и транспортните маршрути, ограничаване на достъпа до опасните зони, подходяща сигнализация и контрол върху маневрите.

3. Изкопи и затрупване от земни маси

Изкопните работи са високорискова дейност поради възможността за внезапно срутване на земни маси. Последиците могат да бъдат тежки дори при сравнително плитки изкопи.

Основните опасности са:

  • срутване на стените на изкопа;
  • затрупване на работещи;
  • падане на хора в изкопа;
  • падане на материали и инструменти;
  • натоварване на ръба от изкопани земни маси, материали или техника;
  • наличие на подземни комуникации;
  • проникване на вода;
  • липса на безопасен достъп и възможност за напускане.

В зависимост от конкретните условия трябва да бъдат предвидени подходящо укрепване, безопасен откос или други инженерни решения. Състоянието на изкопа трябва да се следи и при промяна на условията – например след валежи, вибрации или работа на тежка техника в близост.

Критична грешка: кратката продължителност на задачата не означава нисък риск. Влизане в необезопасен изкоп „само за минута“ може да бъде достатъчно за настъпване на тежък инцидент.

4. Поражение от електрически ток

На строителната площадка електрическият риск може да бъде свързан с временното електрозахранване, електроинструментите, повредени кабели, електрически табла и работа в близост до въздушни или подземни електропроводи.

Особено опасна е работата с автокранове, бетонпомпи и друга механизация с дълги подвижни елементи в близост до въздушни електропроводи.

Опасност може да възникне и при пренасяне на дълги проводими предмети като арматурни пръти, метални профили, тръби и елементи от скеле.

Основните превантивни мерки включват:

  • предварително установяване на електрическите опасности;
  • определяне и обозначаване на опасните зони;
  • поддържане на необходимите безопасни разстояния;
  • контрол върху работата на механизацията;
  • използване на изправно електрооборудване;
  • защита на временното електрозахранване;
  • подходящ инструктаж, организация и контрол.

5. Падащи предмети и материали

Работата на различни нива създава опасност от падане на инструменти, строителни материали, елементи от кофраж, части от конструкции и други предмети върху намиращи се по-ниско работещи.

Необходимо е да се осигурят:

  • правилно складиране на материалите;
  • обезопасяване на предметите и материалите на височина;
  • ограничаване на достъпа под работни зони;
  • подходящи защитни съоръжения;
  • безопасна организация на подемните операции;
  • защитни каски, когато рискът го изисква.

6. Срутване и загуба на устойчивост

Опасност от срутване може да възникне при кофражи, скелета, временни подпорни конструкции, незавършени строителни елементи, изкопи и при разрушителни работи.

Причините могат да бъдат неправилно проектиране или изпълнение, неспазване на технологията, преждевременно отстраняване на подпори, претоварване, неправилен монтаж или недостатъчен контрол на състоянието.

Временните конструкции трябва да бъдат планирани, изпълнявани, използвани и проверявани така, че да се запази необходимата им устойчивост през целия период на експлоатация.

7. Подхлъзване, спъване и падане на едно ниво

Подхлъзванията и спъванията са сред характерните рискове на строителните площадки. Причините често са свързани с организацията и поддържането на работната зона.

Типични опасности са:

  • строителни отпадъци по маршрутите;
  • кабели и маркучи;
  • неравни повърхности;
  • кал, вода, лед и други хлъзгави участъци;
  • необозначени промени в нивото;
  • недостатъчно осветление.

Добрата организация на работното място, свободните маршрути и своевременното отстраняване на отпадъците са основни превантивни мерки.

8. Подемни операции и повдигане на товари

Работата с кранове, подемници и други съоръжения за повдигане създава риск от падане на товара, притискане, удар, преобръщане на машината и навлизане в опасни зони.

Подемните операции трябва да бъдат предварително организирани и да се извършват с подходящо оборудване, изправни товарозахващащи приспособления и компетентни лица.

Не трябва да се допуска присъствие на хора под висящ товар или в зона, в която могат да бъдат ударени или притиснати при движение на товара.

Организационните причини за инцидентите

Професионалният анализ на трудова злополука не трябва да приключва с констатацията, че работещият е допуснал грешка или не е спазил инструкция.

Зад опасното действие могат да стоят по-дълбоки организационни причини:

  • непълна или неактуална оценка на риска;
  • недостатъчно планиране на работата;
  • липса на подходящо обезопасяване;
  • нереалистични срокове и натиск за бързо изпълнение;
  • недостатъчен контрол;
  • неясно разпределени отговорности;
  • недостатъчна координация между строител и подизпълнители;
  • неподходящо или неизправно работно оборудване;
  • недостатъчно обучение или инструктаж;
  • езикови и комуникационни затруднения;
  • приемане на опасни практики като „нормален начин на работа“.
Превенцията изисква да се търси причината зад причината. Ако работещият е премахнал ограждение, важно е не само да се установи нарушението, а и защо това е било възможно, кой е контролирал работата, имало ли е безопасен алтернативен метод и защо опасността не е била отстранена своевременно.

Актуални данни от контрола на строителните обекти

Резултатите от контролната дейност показват, че рисковете в строителството продължават да бъдат значими.

В доклада на ИА „Главна инспекция по труда“ за 2025 г. са отчетени 5971 нарушения, свързани с безопасността при експлоатацията на оборудването, съоръженията и работните места. От тях 2682 са нарушения при обезопасяването на работа на височина.

При извънредната кампания на ИА ГИТ в строителния сектор през май 2026 г. инспекторите са приложили 209 пъти мярка „спиране“ на строителни площадки, работни места, машини и съоръжения поради нарушения, които пряко застрашават живота и здравето на работещите.

Тези резултати показват, че обезопасяването на работата на височина, състоянието на работните места и безопасната експлоатация на оборудването остават ключови направления за превенция.

Какво трябва да се проверява ежедневно на строителната площадка?

  • обезопасени ли са контурите на плочи, отвори, шахти, стълбища и площадки;
  • осигурени ли са безопасни подходи до всички работни места;
  • правилно монтирани и изправни ли са скелетата и работните площадки;
  • обезопасени ли са изкопите и достъпът до тях;
  • стабилни ли са временните конструкции;
  • разделени ли са маршрутите на хора и строителна техника;
  • има ли работещи в опасните и „слепите“ зони на машините;
  • безопасно ли се извършват подемните операции;
  • има ли риск от падащи предмети и материали;
  • установени и обезопасени ли са електрическите опасности;
  • изправно ли е използваното работно оборудване;
  • използват ли се определените лични предпазни средства;
  • чисти и свободни ли са пешеходните маршрути;
  • има ли промяна в технологията или условията, която създава нов риск;
  • разбират ли работещите опасностите и безопасния начин за изпълнение на конкретната задача.

Оценката на риска трябва да следва развитието на строежа

Строителният обект не е статично работно място. Опасностите при изкопните работи са различни от тези при изграждането на конструкцията, монтажа на фасадата, покривните работи или довършителните дейности.

Затова оценката на риска и мерките за безопасност трябва да отразяват реалното състояние на обекта и извършваните дейности.

При промяна на технологията, организацията, оборудването, условията на работната среда или взаимодействието между различни изпълнители трябва да се прецени дали съществуващите мерки остават достатъчни.

Вижте подробно:Оценка на професионалния риск.

Координация между участниците в строителството

Когато на строителната площадка работят различни изпълнители и подизпълнители, безопасността зависи и от ефективната координация между тях.

Необходимо е да бъдат съгласувани последователността на работите, опасните зони, маршрутите за движение, подемните операции, използването на общо оборудване, временните конструкции и мерките за предотвратяване на взаимно създавани рискове.

Координаторът по безопасност и здраве изпълнява определените в нормативната уредба функции за координиране на принципите за превенция и безопасност при изпълнението на строежа.

Нормативна база за безопасност при строителни и монтажни работи

Основните нормативни актове в областта на безопасността и здравето при строителни и монтажни работи включват:

  • Закона за здравословни и безопасни условия на труд;
  • Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи;
  • Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване;
  • Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място;
  • други приложими нормативни актове в зависимост от конкретните дейности, работното оборудване и професионалните рискове.

Превенцията не приключва с инструктажа

Инструктажът и обучението са задължителна част от организацията на безопасността, но сами по себе си не могат да компенсират необезопасено работно място, неправилно организирана работа или липса на контрол.

Ефективната превенция изисква съчетаване на:

  • оценка на риска;
  • правилно планиране на работата;
  • техническо обезопасяване;
  • колективни средства за защита;
  • подходящо и изправно работно оборудване;
  • лични предпазни средства;
  • инструктаж и обучение;
  • координация между участниците;
  • постоянен контрол на реалните условия на строителната площадка.
Практически извод

Най-опасният риск често е този, който работещите познават добре и постепенно започват да приемат като нормален. Опитът, кратката продължителност на задачата и многократното ѝ изпълнение без инцидент не са основание за пропускане на мерките за безопасност.

Често задавани въпроси

Кои са най-честите причини за инциденти на строителни обекти?

Сред основните рискове са падане от височина, инциденти със строителна механизация и транспортни средства, срутване и затрупване при изкопи, поражение от електрически ток, падащи предмети, нестабилни конструкции, подемни операции и подхлъзване или спъване.

Кой е един от най-сериозните рискове в строителството?

Падането от височина е сред най-сериозните рискове. Актуалните данни от контролната дейност на ИА ГИТ показват голям брой нарушения именно при обезопасяването на работа на височина.

Опасна ли е работата на сравнително малка височина?

Да. Падане от сравнително малка височина също може да причини тежка травма или смърт. Мерките се определят според конкретния риск, работното място и начина на изпълнение на задачата.

Кои са основните опасности при изкопни работи?

Основните опасности включват срутване и затрупване от земни маси, падане на хора и материали, подземни комуникации, проникване на вода, натоварване на ръба на изкопа и липса на безопасен достъп.

Достатъчен ли е инструктажът за предотвратяване на трудови злополуки?

Не. Инструктажът е само част от системата за превенция. Необходими са оценка на риска, техническо обезопасяване, подходящо оборудване, организация на работата, координация, обучение и ефективен контрол.

Защо оценката на риска трябва да се преглежда при промени на строителния обект?

Защото строителната площадка непрекъснато се променя. Нов етап на строителството, различно оборудване, промяна в технологията или включване на нов изпълнител могат да създадат нови опасности и да изискват допълнителни мерки.

Източници: ИА „Главна инспекция по труда“, Министерство на труда и социалната политика и Европейска агенция за безопасност и здраве при работа (EU-OSHA).

Оценете страницата
Оценка: 0.00 / 5 | Брой оценки: 0