Подхлъзване, спъване и падане на работното място
Подхлъзване, спъване и падане на работното място – причини, оценка на риска, безопасни настилки, проходи, стълби, осветление и превантивни мерки

Подхлъзването, спъването и падането на едно ниво са сред най-разпространените причини за трудови злополуки и могат да възникнат във всяка работна среда – от офис и търговски обект до склад, производствено предприятие и строителна площадка.
Основните причини са мокри или замърсени настилки, неравности, препятствия по маршрутите за движение, необезопасени кабели, недостатъчна осветеност, неподходящи обувки, лоша организация на работното място и неспазване на правилата за безопасно придвижване.
Каква е разликата между подхлъзване, спъване и падане?
Подхлъзване настъпва при загуба на сцепление между обувката и повърхността. Типични причини са вода, масло, мазнини, препарати, лед, кал или неподходяща подова настилка.
Спъване възниква, когато движението на крака бъде възпрепятствано от предмет, неравност, кабел, праг, повредена настилка или друга пречка.
Падане на едно ниво е резултатът от загуба на равновесие без падане от височина. То трябва да се разграничава от падането от стълба, платформа, покрив, скеле или друго високо работно място.
Кои са основните причини?
Причините обикновено представляват комбинация от технически, организационни и поведенчески фактори.
- мокри, мазни или замърсени подове;
- разливи, които не са почистени своевременно;
- сняг, лед, кал и мокри листа;
- неравни или повредени настилки;
- разлика във височината между съседни повърхности;
- незакрепени постелки и килими;
- кабели и удължители в проходите;
- оставени инструменти, материали, кашони и отпадъци;
- недостатъчно осветление;
- необезопасени стълби и стъпала;
- неподходящи обувки;
- пренасяне на товари, които ограничават видимостта;
- бързане, разсейване или движение без наблюдение на маршрута;
- неподходяща организация на движението в работната зона.
Подови настилки
Подът трябва да съответства на предназначението на помещението и характера на извършваната работа. При дейности, при които редовно се образува влага, прах, мазнини или други замърсители, характеристиките на настилката имат пряко значение за риска от подхлъзване.
Следва да се проверяват:
- целостта на настилката;
- наличието на пукнатини, отвори и неравности;
- противохлъзгащите характеристики;
- състоянието на преходите между различни настилки;
- стабилността на постелките;
- образуването на локви и задържането на течности;
- състоянието на подовете след почистване.
Повредите трябва да бъдат отстранявани своевременно. Когато ремонтът не може да бъде извършен веднага, опасният участък трябва да бъде ограничен и ясно обозначен.
Разливи и мокри подове
Разливът трябва да бъде отстранен възможно най-бързо. До пълното възстановяване на безопасното състояние на настилката зоната трябва да бъде обозначена или ограничена.
Добрата организация включва:
- незабавно сигнализиране за разлива;
- ограничаване на достъпа до опасната зона;
- поставяне на предупредителен знак;
- почистване с подходящ метод;
- подсушаване на настилката;
- отстраняване на причината за теча или разлива;
- проверка на зоната преди премахване на обозначението.
Проходи и маршрути за движение
Проходите трябва да бъдат организирани така, че работещите да могат да се движат безопасно без необходимост да заобикалят материали, оборудване или други препятствия.
По маршрутите за движение не трябва да се оставят:
- кашони и опаковки;
- палети;
- инструменти;
- почистваща техника;
- строителни материали;
- отпадъци;
- кабели и маркучи;
- други предмети, които създават риск от спъване.
Съгласно Наредба № 7 от 23.09.1999 г. пътните маршрути, включително стълбища, стъпала, пешеходни пътеки и местата за товарене и разтоварване, трябва да бъдат организирани така, че да осигуряват безопасността на работещите.
Кабели, маркучи и удължители
Кабелите през проходи са честа причина за спъване. При възможност те трябва да бъдат прокарани извън маршрутите за движение.
Когато пресичането на пешеходен маршрут е неизбежно, трябва да се предвиди подходящо техническо решение – кабелен предпазител, фиксиране, повдигане или друго обезопасяване според конкретната среда.
Не трябва да се допуска свободно разполагане на:
- електрически удължители;
- захранващи кабели;
- маркучи за въздух или вода;
- кабели към временно оборудване;
- зарядни устройства и други проводници в проходите.
Стълби и стъпала
Стълбищата изискват постоянен контрол, тъй като последиците от падане могат да бъдат значително по-тежки от падане върху равна повърхност.
Следва да се проверяват:
- целостта на стъпалата;
- еднаквостта на височината и дълбочината им;
- състоянието на противоплъзгащите повърхности;
- парапетите и ръкохватките;
- осветлението;
- контрастното обозначаване, когато е необходимо;
- наличието на вода, лед, прах или други замърсители.
Стълбищата не трябва да се използват като място за временно складиране.
Осветление
Недостатъчната осветеност затруднява разпознаването на препятствия, промени в нивото на пода и мокри участъци.
Особено внимание изискват:
- стълбищата;
- коридорите;
- складовите пространства;
- товаро-разтоварните зони;
- външните проходи;
- паркингите;
- аварийните изходи;
- зоните за движение на пешеходци и транспортна техника.
Неизправните осветителни тела трябва да се възстановяват своевременно.
Ред и чистота на работното място
Добрата организация на работното място е една от най-ефективните мерки срещу спъване и падане.
Следва да има определен ред за:
- съхраняване на материали;
- събиране на отпадъци;
- поставяне на инструменти след работа;
- почистване на разливи;
- поддържане на проходите;
- контрол след приключване на работната смяна.
ИА „Главна инспекция по труда“ посочва необезопасени препятствия, кабели, хлъзгави настилки и недостатъчна осветеност сред типичните фактори за падане след подхлъзване или спъване.
Обувки и лични предпазни средства
При определени дейности подходящите обувки могат съществено да намалят риска от подхлъзване. Изборът им трябва да съответства на оценката на риска и условията на работа.
Следва да се оценят:
- сцеплението на ходилото;
- съвместимостта с вида на настилката;
- наличието на вода, масла или други замърсители;
- износването на подметката;
- необходимостта от други защитни характеристики.
Износените обувки могат да загубят част от характеристиките си и трябва да бъдат подменяни според състоянието им и установения ред.
Подхлъзване и падане на открито
При работа на открито рискът се влияе от метеорологичните условия и състоянието на терена.
Опасности могат да създадат:
- дъжд;
- сняг и лед;
- кал;
- мокри листа;
- неравен терен;
- лошо отводняване;
- недостатъчна осветеност;
- непочистени външни стълби и рампи.
Работодателят следва да организира почистването и обезопасяването на външните маршрути според конкретните климатични условия.
Рискове в офисите
Подхлъзването и спъването не са проблем само на производствените и строителните обекти. Офисната среда също съдържа характерни опасности.
Типични примери са:
- кабели около бюра и проходи;
- отворени чекмеджета;
- кашони в коридори;
- незакрепени килими;
- мокри входни зони;
- разливи в кухненски помещения;
- предмети върху стълби;
- недостатъчно осветление.
Рискове в складове и производствени помещения
В складовите и производствените помещения рискът се увеличава от съвместното движение на пешеходци и транспортна техника, наличието на палети, опаковки, материали, кабели, масла и други замърсители.
Необходимо е ясно разграничаване на пешеходните маршрути, местата за складиране и зоните за движение на техника.
Особено внимание следва да се отделя на:
- товаро-разтоварните рампи;
- вратите и порталите;
- пешеходните пътеки;
- зоните около машини;
- местата за временно складиране;
- разливите на масла и технологични течности.
Строителни обекти
На строителните обекти редът и чистотата имат пряко отношение към предотвратяването на падания. Строителни материали, отпадъци, временни кабели, маркучи, неравен терен и различни нива могат едновременно да присъстват в една и съща работна зона.
Трябва да се осигурят:
- ясно определени маршрути;
- редовно отстраняване на отпадъците;
- обезопасяване на временните кабели;
- стабилни проходи;
- подходящо осветление;
- безопасни стълби и мостчета;
- обозначаване и ограждане на опасните зони.
Оценка на риска
Рискът от подхлъзване, спъване и падане трябва да бъде включен в оценката на риска, когато е приложим за съответните работни места и дейности.
При оценяването следва да се разгледат:
- видът и състоянието на настилките;
- вероятните източници на замърсяване;
- организацията на почистването;
- маршрутите за движение;
- стълбищата и рампите;
- осветлението;
- работата на открито;
- обувките;
- характерът на пренасяните товари;
- движението на транспортна техника;
- предишни инциденти и опасни ситуации.
Оценката трябва да доведе до конкретни технически и организационни мерки, а не само до описание на опасността.
Какво трябва да правят работещите?
Работещите също имат съществена роля за предотвратяване на инцидентите.
Те следва:
- да използват определените маршрути за движение;
- да не оставят предмети в проходите;
- да съобщават за разливи, повредени настилки и други опасности;
- да спазват предупредителната сигнализация;
- да носят предоставените подходящи обувки и ЛПС;
- да използват парапетите на стълбищата;
- да не пренасят товари по начин, който напълно ограничава видимостта им;
- да спазват установените правила за ред и чистота.
Какво да се направи след инцидент?
Подхлъзване или спъване без тежка травма също трябва да бъде анализирано, когато показва наличие на опасност в работната среда.
След инцидент следва да се провери:
- каква е непосредствената причина;
- какво е състоянието на настилката;
- имало ли е препятствие;
- достатъчно ли е било осветлението;
- била ли е обозначена опасната зона;
- подходяща ли е организацията на почистването;
- необходими ли са технически промени;
- трябва ли да се преразгледа оценката на риска;
- необходимо ли е допълнително информиране или инструктаж.
Целта е да се отстрани причината и да се предотврати повторен инцидент.
Контролен списък за работодателя
- □ Подовите настилки здрави и равни ли са?
- □ Има ли хлъзгави участъци?
- □ Разливите отстраняват ли се своевременно?
- □ Има ли ясен ред за обозначаване на мокри подове?
- □ Свободни ли са пешеходните маршрути?
- □ Има ли кабели или маркучи в проходите?
- □ Безопасни ли са стълбите и парапетите?
- □ Достатъчно ли е осветлението?
- □ Организирано ли е редовно почистване?
- □ Осигурени ли са подходящи обувки, когато рискът го изисква?
- □ Безопасни ли са външните маршрути?
- □ Отчетен ли е рискът в оценката на риска?
- □ Работещите информирани ли са за опасностите?
- □ Анализират ли се възникналите инциденти и опасни ситуации?
Свързани материали и услуги
- Оценка на риска;
- Инструкции по ЗБУТ;
- Обучения по ЗБУТ;
- Безопасност и здраве при работа;
- Трудова медицина.
Често задавани въпроси
Кои са най-честите причини за подхлъзване и спъване?
Сред честите причини са мокри и замърсени настилки, неравности, кабели, предмети в проходите, недостатъчна осветеност, неподходяща организация на работното място и неподходящи обувки.
Достатъчно ли е да поставим знак „Хлъзгав под“?
Не. Знакът предупреждава временно за опасността. Разливът или другата причина за хлъзгавата повърхност трябва да бъде отстранена възможно най-бързо.
Трябва ли рискът от подхлъзване да бъде включен в оценката на риска?
Да, когато такъв риск съществува на съответното работно място. Трябва да бъдат оценени условията, които могат да предизвикат подхлъзване, спъване или падане, и да бъдат определени подходящи превантивни мерки.
Кабелите в проходите представляват ли риск?
Да. Свободно положените кабели и маркучи по маршрутите за движение създават риск от спъване. Те трябва да бъдат преместени извън прохода или подходящо обезопасени.
Подхлъзването представлява ли риск и в офис?
Да. Мокри входни зони, незакрепени килими, кабели, отворени чекмеджета, предмети в коридорите и недостатъчно осветление могат да причинят инцидент и в административна среда.
Нормативна и практическа основа
- Закон за здравословни и безопасни условия на труд;
- Наредба № 5 от 11.05.1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска;
- Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване;
- Наредба № 3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място.
Допълнителна информация: ИА „Главна инспекция по труда“ – превенция на злополуки вследствие на падане.
