Стресът на работното място

Стресът на работното място е част от по-широката група на психосоциалните рискове. Той може да бъде свързан с организацията на труда, натоварването, работното време, контрола върху работата, отношенията между хората, несигурността, ролята на работещия и начина на управление.

Единична напрегната ситуация не означава непременно наличие на професионален стрес. Проблемът възниква, когато неблагоприятните фактори действат продължително или интензивно и работещият не разполага с достатъчно ресурси за справяне.

Какво представлява стресът на работното място?

Стресът е реакция на организма при възприемана заплаха, прекомерно натоварване или несъответствие между изискванията на средата и възможностите на човека да ги изпълни.

Краткотрайното напрежение понякога подпомага концентрацията и мобилизацията. Когато натоварването е продължително, липсва възстановяване или човек няма контрол върху условията на работа, рискът от неблагоприятни последици нараства.

Основни причини за стрес на работното място

Сред често срещаните фактори са:

• прекомерно работно натоварване;
• нереалистични срокове;
• липса на достатъчно време за изпълнение на задачите;
• неясни задължения и отговорности;
• противоречиви изисквания от различни ръководители;
• липса на контрол върху начина и темпото на работа;
• работа на смени и нощен труд;
• продължително работно време;
• недостатъчна почивка и възстановяване;
• лоша комуникация;
• конфликти между колеги;
• тормоз, насилие или агресия;
• несигурност за работното място;
• липса на подкрепа от ръководители или колеги;
• организационни промени без достатъчна информация;
• емоционално натоварване при работа с клиенти, пациенти или граждани.

Какви са признаците на професионален стрес?

Проявите могат да бъдат различни при отделните хора. Сред често срещаните са:

• раздразнителност;
• трудности с концентрацията;
• нарушения на съня;
• умора;
• понижена мотивация;
• тревожност;
• главоболие и физическо напрежение;
• по-чести грешки;
• понижена производителност;
• конфликти и социално отдръпване.

Един отделен симптом не доказва наличие на професионален стрес. Оценката трябва да отчита условията на труд, продължителността на въздействието и конкретната работна ситуация.

Психосоциални рискове

Психосоциалните рискове произтичат от начина, по който са организирани, управлявани и изпълнявани трудовите дейности, както и от социалните отношения в работната среда.

Те следва да се разглеждат като част от общата оценка на професионалния риск, а не само като личен проблем на работещия.

Последици за организацията

Продължителният стрес може да се отрази и на предприятието чрез:

• повече отсъствия от работа;
• текучество;
• по-ниска производителност;
• повече грешки;
• влошено качество на работа;
• повишен риск от инциденти;
• конфликти между работещите;
• понижена ангажираност и мотивация.

Оценка на риска от стрес

Работодателят трябва да разглежда психосоциалните фактори като част от оценката на риска, когато те са приложими към конкретната дейност.

При анализа следва да се оценят например:

• работното натоварване;
• темпото на работа;
• работното време;
• сменната работа;
• степента на самостоятелност;
• яснотата на трудовите функции;
• отношенията в екипа;
• подкрепата от ръководството;
• контактът с агресивни клиенти или трети лица;
• честите организационни промени.

Как работодателят може да намали стреса?

Ефективните мерки са насочени преди всичко към причините за риска:

• реалистично разпределяне на работното натоварване;
• ясни длъжностни функции и отговорности;
• добра организация на работното време;
• достатъчни почивки;
• предварително планиране на организационните промени;
• ясни канали за комуникация;
• подкрепа от прекия ръководител;
• мерки срещу тормоз и насилие;
• обучение на ръководители за управление на екипи;
• консултиране на работещите при промени в организацията;
• периодичен анализ на отсъствия, текучество и други организационни показатели.

Какво може да направи работещият?

• да сигнализира при прекомерно натоварване;
• да търси яснота при противоречиви задачи;
• да спазва почивките;
• да избягва системното удължаване на работния ден;
• да обсъжда проблемите с прекия ръководител;
• да търси професионална помощ при продължителни симптоми.

Роля на службата по трудова медицина

Службата по трудова медицина подпомага работодателя при оценката на професионалните рискове, анализа на здравното състояние на работещите и планирането на мерки за превенция.

При наличие на психосоциални рискове СТМ може да подпомогне анализа на факторите, работните групи и организационните условия, които изискват коригиращи мерки.

Свързана информация

• Е-ръководство за управление на стреса и психосоциалните рискове
• Оценка на риска
• Служба по трудова медицина
• Безопасност и здраве

Често задавани въпроси

Стресът на работното място професионален риск ли е?

Да. Когато стресът произтича от организацията на труда, работното натоварване, работното време, отношенията или други характеристики на работната среда, той се разглежда като психосоциален професионален риск.

Трябва ли психосоциалните рискове да бъдат включени в оценката на риска?

Когато са приложими към конкретната дейност и организация на труда, те трябва да бъдат оценени като част от професионалните рискове.

Кои са най-честите причини за стрес?

Сред честите причини са прекомерното натоварване, кратките срокове, неясните функции, липсата на контрол, конфликтите, тормозът, недостатъчната подкрепа и продължителното или сменено работно време.

Само индивидуален проблем ли е професионалният стрес?

Не. Причините често са свързани с организацията и управлението на труда. Затова превенцията трябва да включва организационни мерки, а не само индивидуални техники за справяне.

Каква е ролята на службата по трудова медицина?

СТМ подпомага работодателя при оценката на риска, анализа на здравното състояние и разработването на превантивни мерки, включително при психосоциални фактори.