Безплатна храна и напитки

Много работодатели предоставят храна, напитки или ваучери като социална придобивка. Това е различно от задължението по чл. 285 от Кодекса на труда и Наредба № 11 от 21.12.2005 г.

Когато са налице условията по Наредба № 11, работодателят е нормативно задължен да осигури безплатна храна и/или добавки към нея на конкретните работници и служители, които попадат в приложното поле на наредбата.

Кога работодателят е длъжен да осигурява безплатна храна?

Правното основание се съдържа в чл. 285 от Кодекса на труда. Съгласно тази разпоредба работодателят осигурява безплатна храна и/или добавки към храната на работниците и служителите, които работят в предприятия със специфичен характер и организация на труда.

Подробните условия и редът са уредени в:

Наредба № 11 от 21.12.2005 г. за определяне на условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея.

Кои работници имат право на безплатна храна?

За възникване на право по Наредба № 11 трябва да са изпълнени условията на чл. 2 от наредбата.

При прилагането ѝ трябва да се анализират едновременно:

• специфичният характер на труда;
• специфичната организация на труда.

Не е достатъчно да е изпълнено само едното условие. Преценката се извършва за конкретните работни места, длъжности и условия на работа.

Какво означава специфичен характер на труда?

Чл. 2, ал. 1 от Наредба № 11 посочва категориите работа, при които е налице специфичен характер на труда.

Сред тях са работещи:

• под земята в мини, геологопроучвателни обекти, тунелно и минно строителство, подземни ВЕЦ и ПАВЕЦ;
• като водолази и в кесони;
• при среднодневни температури под +10 °C или над +30 °C през нормативно определения период от работното време;
• в състава на екипажите на кораби от морския и речния флот;
• в среда на йонизиращи лъчения;
• при експозиция над нормативните норми на определени вредни фактори;
• в определени дейности в лечебни и здравни заведения;
• в производството и преноса на електрическа и топлинна енергия;
• в определени металургични производства;
• в производството и изпитването на взривни материали и боеприпаси;
• в добива, преработката и обогатяването на полезни изкопаеми;
• в производства по горещо и електролизно поцинковане и галванотехника;
• в специални затворени помещения с определен клас на чистота.

Пълният обхват трябва да се проверява по действащия текст на чл. 2 от Наредба № 11.

Какво означава специфична организация на труда?

Наредба № 11 определя и случаите на специфична организация на труда.

Към тях се отнасят работници и служители, които:

• са ангажирани в предприятието преди или след установеното работно време с продължителност не по-малка от два часа;
• работят на 12-часов работен ден при сумирано изчисляване на работното време;
• работят в производства с непрекъсваем процес;
• работят в отдалечени обекти без възможност за ползване на заведения за хранене.

Как се определят правоимащите работници?

Работодателят не трябва да определя лицата произволно.

Съгласно чл. 7 от Наредба № 11 определянето се извършва:

1. на основата на оценката на риска;
2. след предварителни консултации с представителите на работниците и служителите;
3. след консултации с комитета или групата по условия на труд;
4. след писмено съгласуване със службата по трудова медицина;
5. с писмена заповед на работодателя.

В заповедта се определят конкретните лица, видът на храната и/или добавките и тяхната стойност.

Стойност на безплатната храна от 1 септември 2026 г.

С изменение на Наредба № 11, обнародвано в ДВ, бр. 36 от 17.04.2026 г., стойностите по чл. 5 са променени.

По-големи размери за храната и/или добавките могат да бъдат договаряни в колективен трудов договор или между страните по трудовото правоотношение.

Безплатна храна при нощен труд

При полагане на нощен труд има и отделно изискване по чл. 140, ал. 3 от Кодекса на труда.

Работодателят трябва да осигури на работещите при нощен труд безплатна храна, ободряващи напитки и други облекчаващи условия за ефективно полагане на нощния труд.

Наредба № 11 също предвижда осигуряване на тонизиращи или ободряващи напитки по време на нощни смени или при полагане на нощен труд.

В каква форма може да се предоставя храната?

Прилагането на Наредба № 11 допуска различни практически форми, когато те изпълняват нормативното задължение и съответстват на издадената заповед на работодателя.

Храна в готов вид или хранителни продукти

Храната може да бъде предоставяна директно в предприятието или чрез външно заведение за хранене при подходяща договорна организация.

Купони или ваучери

Могат да се прилагат купони или подходящи ваучери, когато чрез тях се гарантира получаването на храната, определена в писмената заповед на работодателя.

Парични средства

При предоставяне на парични средства трябва отделно да се прецени счетоводното и данъчното третиране. Това е различен въпрос от възникването на самото право по Наредба № 11.

МТСП посочва, че паричните средства могат да бъдат алтернатива в определени случаи, но данъчното им третиране следва да се съобрази с позицията на НАП. :contentReference[oaicite:2]{index=2}

Само за дните с право на безплатна храна

Съгласно чл. 4 от Наредба № 11 работниците и служителите получават безплатна храна и/или добавки само за дните, през които реално работят при условията, които пораждат правото.

Това означава, че правоимащите лица и броят на дните трябва да се определят спрямо действителната организация и условия на труд.

Каква е ролята на оценката на риска?

Оценката на риска е основен документ при определяне на приложимостта на Наредба № 11.

Тя трябва да съдържа реална информация за:

• факторите на работната среда;
• температурните условия;
• вредните експозиции;
• работните процеси;
• сменността и продължителността на работата;
• организацията на труда;
• конкретните работни места и длъжности.

Вижте:Оценка на риска за здравето и безопасността при работа.

Роля на службата по трудова медицина

Службата по трудова медицина участва в процеса чрез писмено съгласуване при определяне на лицата, които имат право на безплатна храна и/или добавки по Наредба № 11.

СТМ подпомага работодателя и при анализа на условията на труд, факторите на работната среда и професионалните рискове.

Практическа процедура за работодателя

1. Проверете конкретните работни места и длъжности спрямо чл. 2 от Наредба № 11.
2. Прегледайте оценката на риска.
3. Определете дали са налице приложимите условия за специфичен характер и организация на труда.
4. Проведете консултации с представителите на работещите и КУТ/ГУТ.
5. Получете писмено съгласуване със СТМ.
6. Издайте писмена заповед.
7. Определете вида и стойността на храната и/или добавките.
8. Организирайте отчитане само за дните, когато лицата работят при съответните условия.
9. Актуализирайте заповедта при промяна на условията, длъжностите или оценката на риска.

Свързана информация

• Оценка на риска
• Служба по трудова медицина
• КУТ и ГУТ
• Нормативна уредба по ЗБУТ

Често задавани въпроси

Всеки работодател ли е длъжен да предоставя безплатна храна?

Не. Задължението по Наредба № 11 възниква за работници и служители, които попадат в нормативно определените условия за специфичен характер и организация на труда.

Каква е минималната стойност на храната през 2026 г.?

От 1 септември 2026 г. стойността на безплатната храна и/или добавките към нея не може да бъде по-малка от 2 евро на ден за работник или служител.

Каква е стойността на ободряващите напитки?

От 1 септември 2026 г. стойността на тонизиращите и ободряващите напитки е до 1 евро на смяна.

Трябва ли работодателят да издаде заповед?

Да. Работодателят определя правоимащите работници и служители с писмена заповед при спазване на процедурата по Наредба № 11.

Трябва ли да се съгласува със службата по трудова медицина?

Да. Наредба № 11 изисква писмено съгласуване със службата по трудова медицина при определяне на правоимащите лица.

Получава ли се безплатна храна за всеки календарен ден?

Не. По Наредба № 11 безплатна храна и/или добавки се получават само за дните, когато работникът или служителят работи при условията, които пораждат съответното право.

Може ли стойността да бъде по-висока от 2 евро?

Да. Наредбата допуска договаряне на по-големи размери на стойността на храната и/или добавките в колективен трудов договор или между страните по трудовото правоотношение.