Анализ на здравното състояние на работещите

Анализът на здравното състояние на работещите е част от задължителната дейност на обслужващата служба по трудова медицина. СТМ анализира здравното състояние на работещите и връзката му с конкретните условия на труд, професионалните рискове, временната и трайната неработоспособност, трудовите злополуки, професионалните болести и резултатите от проведените медицински прегледи.

Какво представлява анализът на здравното състояние?

Анализът представлява професионална оценка на здравните данни на работещите, разгледани във връзка с условията, при които се извършва трудът.

Целта не е да се направи списък на заболяванията на отделните работници и служители, а да се установят тенденции и зависимости, които имат значение за превенцията на професионалния риск.

Законът за здравословни и безопасни условия на труд определя като основна дейност на службите по трудова медицина оценката на професионалните рискове и анализа на здравното състояние на работещите.

Кой изготвя анализа?

Анализът се изготвя от регистрираната служба по трудова медицина, която обслужва работодателя.

Това е част от трудово-медицинското обслужване на предприятието и не следва да се заменя с обикновена справка за болнични листове или със статистика, изготвена от работодателя.

СТМ трябва да свърже здравните показатели с:

• професионалните рискове;
• характера на трудовата дейност;
• факторите на работната среда;
• организацията на труда;
• резултатите от медицинското наблюдение.

Нормативно основание

Основните правила са определени в:

• чл. 25а от Закона за здравословни и безопасни условия на труд;
• чл. 11 от Наредба № 3 от 25.01.2008 г. за условията и реда за осъществяване дейността на службите по трудова медицина;
• приложение № 5 към Наредба № 3, което определя минималните изисквания към съдържанието на обобщения анализ.

Съгласно чл. 11, ал. 7 от Наредба № 3 службите по трудова медицина ежегодно изготвят обобщени анализи на здравното състояние на работещите за всяко обслужвано предприятие във връзка с конкретните условия на труд.

Какви данни се включват в анализа?

Наредба № 3 определя основните източници на информация, върху които СТМ изгражда анализа.

Каква е ролята на работодателя?

Работодателят трябва да предоставя на обслужващата СТМ необходимата информация, за да може анализът да бъде изготвен коректно.

Според конкретната организация това включва:

• информация за броя и структурата на работещите;
• копия или данни от болничните листове в обхвата, необходим за анализа;
• информация за трудови злополуки;
• информация за професионални болести;
• информация за трайно намалена работоспособност, когато е относима;
• резултати от проведени медицински прегледи;
• оценката на риска и информация за условията на труд;
• промени в длъжностите, работните места и производствените процеси.

Може ли анализът да се направи само по болничните листове?

Не е правилно анализът да се свежда само до болничните листове.

Информацията за временната неработоспособност е само един от източниците, които Наредба № 3 определя.

СТМ трябва да отчита и останалите налични данни – медицински прегледи, трайна неработоспособност, професионални болести, трудови злополуки и условията на труд.

Министерството на труда и социалната политика изрично е посочвало, че когато през конкретна година не са извършени периодични медицински прегледи, СТМ трябва да изготви анализа въз основа на всички останали налични източници, предвидени в Наредба № 3. :contentReference[oaicite:1]{index=1}

Какво съдържа обобщеният анализ?

Конкретното съдържание се определя от приложение № 5 към Наредба № 3, като анализът трябва да представя здравното състояние на работещите във връзка с условията на труд.

На практика един професионално изготвен анализ следва да съдържа:

• характеристика на обслужваното предприятие;
• структура на работещите;
• основни професионални рискове;
• резултати от медицинското наблюдение;
• анализ на временната неработоспособност;
• данни за трайно намалена работоспособност;
• данни за трудови злополуки;
• данни за професионални болести;
• оценка на установените тенденции;
• връзка между здравните показатели и условията на труд;
• препоръки за превенция и подобряване на условията на труд.

Защо анализът трябва да е свързан с оценката на риска?

Самостоятелната статистика за заболяванията има ограничена стойност, ако не бъде разгледана спрямо професионалната експозиция.

Например повишена честота на мускулно-скелетни оплаквания може да насочи вниманието към:

• принудителни работни пози;
• ръчна работа с тежести;
• повтарящи се движения;
• лоша ергономия;
• недостатъчен режим на труд и почивка.

Повишена честота на определени здравни проблеми при работещи, изложени на шум, вибрации, химични агенти или други фактори, също изисква професионална оценка на възможната връзка с условията на труд.

Вижте и Оценка на риска.

Как се анализира временната неработоспособност?

Данните за временната неработоспособност позволяват да се проследяват тенденции в отсъствията по здравословни причини.

СТМ може да анализира показатели като:

• брой случаи на временна неработоспособност;
• брой календарни дни отсъствие;
• честота на заболяванията;
• продължителност на отсъствията;
• разпределение по групи заболявания;
• разпределение по длъжности или структурни звена, когато данните позволяват надежден анализ;
• динамика спрямо предходни периоди.

Целта е да се открият тенденции на групово ниво, а не да се разгласява медицинска информация за конкретни лица.

Анализът съдържа ли лични медицински данни?

Обобщеният анализ трябва да представя информацията по начин, който позволява на работодателя да организира превантивните дейности, без да получава свободен достъп до индивидуалната медицинска информация на работещите.

Здравните данни са специална категория лични данни и изискват подходяща защита.

Работодателят следва да получава необходимите обобщени изводи и препоръки за управление на здравните рискове, а не индивидуални диагнози на работещите.

Какво трябва да направи работодателят след анализа?

Анализът има практическа стойност само ако резултатите му се включат в управлението на безопасността и здравето при работа.

В зависимост от установеното може да се наложи:

1. преразглеждане на оценката на риска;
2. актуализиране на програмата за ограничаване на риска;
3. определяне на допълнителни медицински прегледи;
4. подобряване на организацията на труда;
5. ергономични промени;
6. мерки за ограничаване на конкретни фактори на работната среда;
7. обучение и информиране на работещите;
8. проследяване на ефекта от предприетите мерки.

Каква е връзката със здравните досиета?

Службата по трудова медицина води здравни досиета на обслужваните работещи. Данните от медицинското наблюдение са част от информационната основа, чрез която СТМ следи здравното състояние във връзка с трудовата дейност.

Вижте Здравни досиета от трудова медицина.

Каква е връзката със заключението за пригодност?

Наблюдението на здравното състояние включва и оценка на пригодността на конкретния работещ за конкретния вид работа.

Заключението за пригодност е индивидуален документ, докато годишният анализ представя обобщена оценка на здравното състояние на работещите в предприятието.

Вижте Заключение за пригодност от СТМ.

Анализът част ли е от договора със СТМ?

Да. Наблюдението и анализът на здравното състояние на работещите са сред основните дейности на службата по трудова медицина и се извършват в рамките на трудово-медицинското обслужване.

При обслужването от „Медик Консултинг“ ООД тази дейност е част от работата по договора със СТМ. Текущото описание на услугата включва анализ на здравното състояние, здравни досиета, заключения за пригодност, участие при оценката на риска и консултиране на работодателя. :contentReference[oaicite:2]{index=2}

Вижте:

• Служба по трудова медицина „Медик Консултинг“ ООД
• Договор със служба по трудова медицина
• Здравни досиета от трудова медицина
• Заключение за пригодност от СТМ

Често задавани въпроси

Колко често се изготвя анализът на здравното състояние?

Службата по трудова медицина изготвя обобщен анализ ежегодно за всяко обслужвано предприятие във връзка с конкретните условия на труд.

Кой изготвя анализа?

Анализът се изготвя от регистрираната служба по трудова медицина, която обслужва работодателя.

Може ли анализът да се направи само по болничните листове?

Не следва да се ограничава само до болничните листове. Наредба № 3 предвижда анализ на медицинските прегледи, временната и трайната неработоспособност, професионалните болести, трудовите злополуки и връзката им с условията на труд.

Какво става, ако през годината не са провеждани периодични медицински прегледи?

СТМ изготвя анализа въз основа на останалите налични източници на информация, предвидени в Наредба № 3.

Трябва ли анализът да съдържа препоръки?

Да. Практическата цел на анализа е да подпомогне работодателя при определянето на превантивни мерки и при управлението на професионалния риск.

Получава ли работодателят индивидуалните диагнози на работещите?

Не. Работодателят следва да получава необходимата обобщена информация и препоръки за изпълнение на задълженията си по ЗБУТ, без свободен достъп до индивидуалната медицинска информация.